¹И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни [за нея] въпроси; [дойде] с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

¹А царица савска чу глас о Соломуну, па дође у Јерусалим да искуша Соломуна загонеткама са силном пратњом и с камилама које ношаху мириса и злата врло много и драгог камења; и дошавши к Соломуну говори с њом о свему што јој беше у срцу.

²И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не [можа] да й обясни.

²И Соломун јој одговори на све речи њене; не беше од цара сакривено ништа да јој не би одговорио.

³А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

³А кад царица савска виде мудрост Соломунову и дом који беше сазидао,

⁴ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

⁴И јела на столу његовом, и станове слуга његових и дворбу дворана његових и одело њихово, и пехарнике његове, и њихово одело, и њихове жртве паљенице које приношаху у дому Господњем, она дође изван себе,

⁵И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

⁵Па рече цару: Истина је све што сам чула у својој земљи о стварима твојим и о мудрости твојој.

⁶Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

⁶Али не хтех веровати шта говораху докле не дођем и видим својим очима; а гле, ни пола ми није казано о великој мудрости твојој; надвисио си глас који сам слушала.

⁷Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

⁷Благо људима твојим и благо свим слугама твојим, који једнако стоје пред тобом и слушају мудрост твоју.

⁸Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

⁸Да је благословен Господ Бог твој, коме си омилео, те те посади на престо свој да царујеш место Господа Бога свог; јер Бог љуби Израиља да би га утврдио довека, зато им постави тебе царем да судиш и делиш правицу.

⁹И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

⁹Потом даде цару сто и двадесет таланата злата и врло много мириса и драгог камења; никада више не би таквих мириса какве даде царица савска цару Соломуну.

¹⁰(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

¹⁰И слуге Хирамове и слуге Соломунове које доносе злата из Офира, довезоше дрвета алмугима и драгог камења.

¹¹А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10:12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива [дървета] не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

¹¹И начини цар од тог дрвета алмугима пут у дом Господњи и у дом царев, и гусле и псалтире за певаче; никада се пре нису виделе такве ствари у земљи Јудиној.

¹²И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен [равното на] онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

¹²А цар Соломун даде царици савској шта год зажеле и заиска осим уздарја за оно што беше донела цару. Потом она отиде и врати се у земљу своју са слугама својим.

¹³А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

¹³А злата што дохођаше Соломуну сваке године беше шест стотина и шездесет и шест таланата,

¹⁴освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

¹⁴Осим оног што доношаху трговци и они који продаваху мирисе; и сви цареви арапски и главари земаљски доношаху Соломуну злато и сребро.

¹⁵И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин [сикли] злато се иждиви за всеки щит;

¹⁵И начини цар Соломун двеста штитова од кованог злата, шест стотина сикала кованог злата дајући на један штит.

¹⁶и триста щитчета от ковано злато; три [фунта] злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

¹⁶И три стотине малих штитова од кованог злата, дајући триста сикала злата на један штитић. И остави их цар у дому од шуме ливанске.

¹⁷Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

¹⁷И начини цар велик престо од слонове кости, и обложи га чистим златом.

¹⁸Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

¹⁸А беше шест басамака у престола, и подножје од злата састављено с престолом, и ручице с обе стране седишта, и два лава стајаху покрај ручица.

¹⁹А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

¹⁹И дванаест лавова стајаше на шест басамака отуд и одовуд. Не беху такви начињени ни у коме царству.

²⁰И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; [среброто] се считаше за нищо в Соломоновите дни.

²⁰И сви судови из којих пијаше цар Соломун беху златни, и сви судови у дому од шуме ливанске беху од чистог злата; од сребра не беше ништа; сребро беше ништа за времена Соломуновог.

²¹Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби [като ония], които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

²¹Јер цареве лађе хођаху у Тарсис са слугама Хирамовим: једанпут у три године враћаху се лађе тарсиске доносећи злато и сребро, слонове кости и мајмуне и пауне.

²²Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

²²Тако цар Соломун беше већи од свих царева земаљских богатством и мудрошћу.

²³И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

²³И сви цареви земаљски тражаху да виде Соломуна да чују мудрост његову, коју му даде Господ у срце.

²⁴И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

²⁴И доношаху му сви даре, судове сребрне и судове златне, и хаљине и оружје и мирисе, коње и мазге сваке године,

²⁵Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

²⁵Тако да имаше Соломун четири хиљаде стаја за коње и кола, и дванаест хиљада коњаника, које намести по градовима где му беху кола и код себе у Јерусалиму.

²⁶И владееше над всичките царе от реката [Евфрат] до филистимската земя и до границите на Египет.

²⁶И владаше над свим царевима од реке до земље филистејске и до међе мисирске.

²⁷И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

²⁷И учини цар, те у Јерусалиму беше сребра као камена, а кедрових дрва као дивљих смокава које расту по пољу, тако много.

²⁸И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

²⁸И довођаху Соломуну коње из Мисира и из свих земаља.

²⁹А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, [които изрече] против Еровоама, Наватовия син?

²⁹А остала дела Соломунова прва и последња нису ли записана у књизи Натана пророка и у пророчанству Ахије Силомљанина и у утвари Ида видеоца о Јеровоаму сину Наватовом?

³⁰И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

³⁰А царова Соломун у Јерусалиму над свим Израиљем четрдесет година.

³¹Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

³¹И почину Соломун код отаца својих, и погребоше га у граду Давида оца његовог; а на његово место зацари се Ровоам, син његов.