¹Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

¹Прву сам ти књигу написао о свему, о Теофиле, што поче Исус творити и учити

²до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

²До дана кад се узнесе, пошто Духом Светим заповеди апостолима које изабра,

³на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и [им] говореше за Божието царство.

³Пред којима и по страдању свом показа себе жива многим и истинитим знацима, и јавља им се четрдесет дана, и говори о царству Божјем.

⁴И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, [каза Той], чухте от Мене.

⁴И сабравши их заповеди им да не иду из Јерусалима, него да чекају обећање Очево, које чусте, рече, од мене;

⁵Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

⁵Јер је Јован крстио водом, а ви ћете се крстити Духом Светим не дуго после ових дана.

⁶И тъй, [веднъж], като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

⁶А они онда који заједно беху, питаху Га говорећи: Господе! Хоћеш ли сад начинити царство Израиљево?

⁷Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

⁷А Он им рече: Није ваше знати времена и лета које Отац задржа у својој власти;

⁸Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

⁸Него ћете примити силу кад сиђе Дух Свети на вас; и бићете ми сведоци у Јерусалиму и по свој Јудеји и Самарији и тја до краја земље.

⁹И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

⁹И ово рекавши видеше они где се подиже и однесе Га облак из очију њихових.

¹⁰И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

¹⁰И кад гледаху за Њим где иде на небо, гле, два човека стадоше пред њима у белим хаљинама,

¹¹които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

¹¹Који и рекоше: Људи Галилејци! Шта стојите и гледате на небо? Овај Исус који се од вас узе на небо тако ће доћи као што видесте да иде на небо.

¹²Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, [на] разстояние един съботен ден път.

¹²Тада се вратише у Јерусалим с горе која се зове Маслинска, која је близу Јерусалима један суботни дан хода.

¹³И когато влязоха [в града], качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

¹³И кад уђоше попеше се у собу где стајаху Петар и Јаков и Јован и Андрија, Филип и Тома, Вартоломије и Матеј, Јаков Алфејев и Симон Зилот, и Јуда Јаковљев.

¹⁴Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с [някои] жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

¹⁴Ови сви једнодушно беху једнако на молитви и у мољењу са женама, и с Маријом матером Исусовом и браћом Његовом.

¹⁵През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

¹⁵И у дане оне уставши Петар између ученика рече (а беше народа заједно око сто двадесет имена):

¹⁶Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

¹⁶Људи браћо! Требало је да се изврши оно писмо што прорече Дух Свети устима Давидовим за Јуду који беше пред онима што ухватише Исуса;

¹⁷Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

¹⁷Јер се бројаше с нама, и беше примио део ове службе.

¹⁸Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

¹⁸Он дакле стече њиву од плате неправедне, и обесивши се пуче по среди, и изасу се сва утроба његова.

¹⁹И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

¹⁹И постаде знано свима који живе у Јерусалиму да ће се та њива прозвати њиховим језиком Акелдама, које значи њива крвна.

²⁰Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

²⁰Јер се пише у књизи псалтиру: Да буде двор његов пуст, и да не буде никога ко би живео у њему, и: Владичанство његово да прими други.

²¹И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

²¹Треба дакле од ових људи који су били с нама за све време како међу нас уђе и изиђе Господ Исус,

²²като почна от [времето, когато] Иоан кръщаваше и [следва] до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²²Почевши од крштења Јовановог до дана кад се узе од нас, да буде с нама сведок Његовог васкрсења један од ових.

²³И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

²³И поставише двојицу, Јосифа који се зваше Варсава презименом Јуст, и Матија.

²⁴И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

²⁴И помоливши се Богу рекоше: Ти, Господе! Који познајеш срца свих, покажи једног од ове двојице кога си изабрао,

²⁵да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

²⁵Да прими део ове службе и апостолства, из кога испаде Јуда да иде на место своје.

²⁶И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

²⁶И бацише коцке за њих, и паде коцка на Матија и примише га међу једанаест апостола.