¹Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

¹После тога опет се јави Исус ученицима својим на мору тиверијадском. А јави се овако:

²там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

²Беху заједно Симон Петар и Тома, који се зваше близанац, и Натанаило из Кане галилејске, и синови Зеведејеви, и друга двојица од ученика Његових.

³Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

³Рече им Симон Петар: Идем да ловим рибу. Рекоше му: Идемо и ми с тобом. Онда изиђоше и одмах седоше у лађу, и ону ноћ не ухватише ништа.

⁴А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

⁴А кад би јутро, стаде Исус на брегу; али ученици не познаше да је Исус.

⁵Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

⁵А Исус им рече: Децо! Еда ли шта имате за јело? Одговорише Му: Немамо.

⁶А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

⁶А Он им рече: Баците мрежу с десне стране лађе, и наћи ћете. Онда бацише, и већ не могаху извући је од мноштва рибе.

⁷Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

⁷Онда ученик онај кога љубљаше Исус рече Петру: То је Господ. А Симон Петар кад чу да је Господ, запреже се кошуљом, јер беше го, и скочи у море.

⁸А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

⁸А други ученици дођоше на лађи, јер не беше далеко од земље него око двеста лаката, вукући мрежу са рибом.

⁹И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

⁹Кад, дакле, изиђоше на земљу, видеше огањ наложен, и на њему метнуту рибу и хлеб.

¹⁰Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

¹⁰Исус им рече: Принесите од рибе што сад ухватисте.

¹¹Затова Симон Петър се качи на [ладията] та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

¹¹А Симон Петар уђе и извуче мрежу на земљу пуну великих риба сто и педесет и три; и од толиког мноштва не продре се мрежа.

¹²Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).

¹²Исус им рече: Ходите обедујте. А ниједан од ученика није смео да Га пита: Ко си ти? Видећи да је Господ.

¹³Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

¹³А дође и Исус, и узе хлеб, и даде им, тако и рибу.

¹⁴Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

¹⁴Ово се већ трећи пут јави Исус ученицима својим пошто устаде из мртвих.

¹⁵А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото [Ме любят] тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

¹⁵А кад обедоваше, рече Исус Симону Петру: Симоне Јонин! Љубиш ли ме већма него ови? Рече Му: Да, Господе! Ти знаш да Те љубим. Рече му Исус: Паси јагањце моје.

¹⁶Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

¹⁶Рече му опет другом: Симоне Јонин! Љубиш ли ме? Рече Му: Да, Господе! Ти знаш да Те љубим. Рече му Исус: Паси овце моје.

¹⁷Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: [Обичаш] ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

¹⁷Рече му трећом: Симоне Јонин! Љубиш ли ме? А Петар поста жалостан што му рече трећом: Љубиш ли ме? И рече Му: Господе! Ти све знаш, Ти знаш да Те љубим. Рече му Исус: Паси овце моје.

¹⁸Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

¹⁸Заиста, заиста ти кажем: Кад си био млад, опасивао си се сам и ходио си куд си хтео; а кад остариш, ширићеш руке своје и други ће те опасати и одвести куда нећеш.

¹⁹А това рече като означаваше с каква смърт [Петър] щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

¹⁹А ово рече показујући каквом ће смрти прославити Бога. И рекавши ово рече му: Хајде за мном.

²⁰Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

²⁰А Петар обазревши се виде где за њим иде онај ученик ког Исус љубљаше, који и на вечери леже на прси Његове и рече: Господе! Ко је тај који ће Те издати?

²¹Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а [на] този какво [ще стане]?

²¹Видевши Петар овог рече Исусу: Господе! А шта ће овај?

²²Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

²²Исус му рече: Ако хоћу да он остане докле ја не дођем, шта је теби до тога? Ти хајде за мном.

²³И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

²³Онда изиђе ова реч међу браћом да онај ученик неће умрети: али Исус не рече њему да неће умрети, него: Ако хоћу да остане док ја не дођем, шта је теби до тога?

²⁴Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, [който] и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

²⁴Ово је онај ученик који сведочи ово, који и написа ово: и знамо да је сведочанство његово истинито.

²⁵Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].

²⁵А има и друго много што учини Исус, које кад би се редом пописало, ни у сами свет, мислим, не би могле стати написане књиге. Амин.