1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
1А у први дан недеље дође Марија Магдалина на гроб рано, још док се не беше расвануло, и виде да је камен одваљен од гроба.
2Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
2Онда отрча, и дође к Симону Петру и к другом ученику кога љубљаше Исус, и рече им: Узеше Господа из гроба; и не знамо где Га метнуше.
3И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
3А Петар изиђе и други ученик, и пођоше ка гробу.
4и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
4Трчаху, пак, оба заједно, и други ученик трчаше брже од Петра, и дође пре ка гробу.
5И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
5И надвиривши се виде хаљине где леже; али не уђе.
6След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
6Дође, пак, Симон Петар за њим, и уђе у гроб, и виде хаљине саме где леже,
7и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
7И убрус који беше на глави Његовој не с хаљинама да лежи него особито савит на једном месту.
8Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
8Тада, дакле, уђе и други ученик који најпре дође ка гробу, и виде и верова.
9Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
9Јер још не знаше писма да Њему ваља устати из мртвих.
10И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
10Онда отидоше опет ученици кућама.
11А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
11А Марија стајаше напољу код гроба и плакаше. И кад плакаше надвири се над гроб,
12и вижда два ангела в [бели] дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
12И виде два анђела у белим хаљинама где седе један чело главе а један чело ногу где беше лежало тело Исусово.
13И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
13И рекоше јој они: Жено! Што плачеш? Рече им: Узеше Господа мог, и не знам где Га метнуше.
14Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
14И ово рекавши обазре се натраг, и виде Исуса где стоји, и не знаше да је Исус.
15Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
15Исус јој рече: Жено! Што плачеш? Кога тражиш? А она мислећи да је вртлар рече Му: Господине! Ако си Га ти узео кажи ми где си Га метнуо, и ја ћу Га узети.
16Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
16Исус јој рече: Марија! А она обазревши се рече Му: Равуни! Које значи учитељу.
17Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
17Рече јој Исус: Не дохватај се до мене, јер се још не вратих к Оцу свом; него иди к браћи мојој, и кажи им: Враћам се к Оцу свом и Оцу вашем, и Богу свом и Богу вашем.
18Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.
18А Марија Магдалина отиде, и јави ученицима да виде Господа и каза јој ово.
19А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на [стаята], гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
19А кад би увече, онај први дан недеље, и врата беху затворена где се беху ученици скупили од страха јеврејског, дође Исус и стаде на среду и рече им: Мир вам.
20И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
20И ово рекавши показа им руке и ребра своја. Онда се ученици обрадоваше видевши Господа.
21И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
21А Исус им рече опет: Мир вам; као што Отац посла мене, и ја шаљем вас.
22И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
22И ово рекавши дуну, и рече им: Примите Дух Свети.
23На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
23Којима опростите грехе, опростиће им се; и којима задржите, задржаће се.
24А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
24А Тома, који се зове Близанац, један од дванаесторице, не беше онде са њима кад дође Исус.
25Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
25А други му ученици говораху: Видесмо Господа. А он им рече: Док не видим на рукама Његовим рана од клина, и не метнем прста свог у ране од клина, и не метнем руке своје у ребра Његова, нећу веровати.
26И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
26И после осам дана опет беху ученици Његови унутра, и Тома с њима. Дође Исус кад беху врата затворена, и стаде међу њима и рече: Мир вам.
27Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
27Потом рече Томи: Пружи прст свој амо и види руке моје; и пружи руку своју и метни у ребра моја, и не буди неверан него веран.
28Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
28И одговори Тома и рече Му: Господ мој и Бог мој.
29Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
29Исус му рече: Пошто ме виде веровао си; благо онима који не видеше и вероваше.
30А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
30А и многа друга чудеса учини Исус пред ученицима својим која нису писана у књизи овој.
31А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.
31А ова се написаше, да верујете да Исус јесте Христос, Син Божји, и да верујући имате живот у име Његово.