¹Тогава Пилат взе Исуса и го би.

¹Тада, дакле, Пилат узе Исуса и шиба Га.

²И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

²И војници сплетавши венац од трња метнуше Му на главу, и обукоше Му скерлетну хаљину,

³приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

³И говораху: Здраво, царе јудејски! И бијаху Га по образима.

⁴Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

⁴Онда Пилат изиђе опет напоље, и рече им: Ево га изводим к вама напоље, да видите да на њему не налазим никакву кривицу.

⁵Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. [Пилат] им казва: Ето човекът!

⁵А Исус изађе напоље под венце од трња и у скерлетној хаљини. И рече им Пилат; ево човека!

⁶А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

⁶А кад Га видеше главари свештенички и момци, повикаше говорећи: Распни га, распни. Пилат им рече: Узмите га ви и распните, јер ја не налазим на њему кривице.

⁷Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

⁷Одговорише му Јевреји: Ми имамо закон и по закону нашем ваља да умре, јер начини себе сином Божијим.

⁸А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

⁸Кад, дакле, Пилат чу ову реч, побоја се већма.

⁹И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

⁹И опет уђе у судницу, и рече Исусу: Одакле си ти? А Исус му не даде одговора.

¹⁰Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

¹⁰А Пилат Му рече: Зар мени не говориш? Не знаш ли да имам власт распети те, и власт имам пустити те?

¹¹Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

¹¹Исус одговори: Не би имао власти никакве нада мном кад ти не би било дано одозго; зато онај има већи грех који ме предаде теби.

¹²Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

¹²Од тада гледаше Пилат да Га пусти. Али Јевреји викаху говорећи: Ако овог пустиш ниси пријатељ ћесару. Сваки који себе царем гради противи се ћесару.

¹³А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

¹³Пилат, дакле, чувши ову реч изведе Исуса напоље, и седе на судијску столицу на месту које се зове Калдрма а јеврејски Гавата.

¹⁴Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

¹⁴А беше петак уочи пасхе око шестог сахата; и Пилат рече Јеврејима: Ево, цар ваш.

¹⁵А те извикаха: Махни [Го]! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

¹⁵А они викаху: Узми, узми, распни га. Пилат им рече: Зар цара вашег да разапнем? Одговорише главари свештенички: Ми немамо цара осим ћесара.

¹⁶Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

¹⁶Тада им Га дакле предаде да се разапне. А они узеше Исуса и одведоше.

¹⁷И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

¹⁷И носећи крст свој изиђе на место које се зове Костурница а јеврејски Голгота.

¹⁸гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

¹⁸Онде Га разапеше, и с Њим другу двојицу с једне и с друге стране, а Исуса у среди.

¹⁹А Пилат написа и надпис, който постави над [Него] на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

¹⁹Пилат, пак, написа и натпис и метну на крст; и беше написано: Исус Назарећанин, цар јудејски.

²⁰Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

²⁰И онај натпис читаше многи од Јевреја; јер место беше близу града где разапеше Исуса; и беше написано јеврејски, грчки, латински.

²¹А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.

²¹А јеврејски главари свештенички говораху Пилату: Не пиши: Цар јудејски, него да сам рече: Ја сам цар јудејски.

²²Пилат отговори: Каквото писах, писах.

²²Пилат одговори: Шта писах писах.

²³А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе [до долу];

²³А војници кад разапеше Исуса узеше Његове хаљине и начинише четири дела, сваком војнику по део, и доламу; а долама не беше шивена него изаткана сва с врха до дна.

²⁴затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

²⁴Онда рекоше међу собом: Да је не деремо, него да бацамо коцке за њу коме ће допасти. Да се збуде писмо које говори: Разделише хаљине моје међу собом, а за доламу моју бацише коцке. Војници, дакле, тако учинише.

²⁵А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

²⁵А стајаху код крста Исусовог мати Његова, и сестра матере Његове Марија Клеопова, и Марија Магдалина.

²⁶А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

²⁶А Исус видевши матер и ученика кога љубљаше где стоји рече матери својој: Жено! Ето ти сина!

²⁷После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у [дома си].

²⁷Потом рече ученику: Ето ти матере! И од оног часа узе је ученик к себи.

²⁸След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

²⁸Потом, знајући Исус да се већ све сврши, да се збуде писмо рече: Жедан сам.

²⁹А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова [тръст] една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

²⁹Онде стајаше суд пун оцта; и они напунише сунђер оцта, и натакнувши на трску, принесоше к устима Његовим.

³⁰А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

³⁰А кад прими Исус оцат рече: Сврши се. И приклонивши главу предаде дух.

³¹И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям [ден]), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

³¹А будући да беше петак, па да не би тела остала на крсту у суботу (јер беше велики дан она субота), Јевреји молише Пилата да им пребију ноге, па да их скину.

³²Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с [Исуса].

³²Онда дођоше војници, и првом дакле пребише ноге, и другом распетоме с Њим.

³³Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

³³А дошавши на Исуса, кад Га видеше да је већ умро, не пребише Му ноге;

³⁴Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

³⁴Него један од војника прободе Му ребра копљем; и одмах изиђе крв и вода.

³⁵И тоя, който видя, свидетелствува [за това], и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

³⁵И онај што виде посведочи, и сведочанство је Његово истинито; и он зна да истину говори да ви верујете.

³⁶Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

³⁶Јер се ово догоди да се збуде писмо: Кост Његова да се не преломи.

³⁷и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

³⁷И опет друго писмо говори: Погледаће Оног кога прободоше.

³⁸След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да [му позволи] да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

³⁸А потом Јосиф из Ариматеје, који беше ученик Исусов али крадом од страха јеврејског, моли Пилата да узме тело Исусово, и допусти Пилат. Онда дође и узе тело Исусово.

³⁹Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

³⁹А дође и Никодим, који пре долази Исусу ноћу, и донесе помешане смирне и алоја око сто литара.

⁴⁰И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

⁴⁰И узеше тело Исусово, и обавише Га платном с мирисима, као што је обичај у Јевреја да укопавају.

⁴¹А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

⁴¹А беше близу оног места где беше разапет, врт, и у врту гроб нов, у који нико никад не беше метнут.

⁴²Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.

⁴²Онде, дакле, петка ради јеврејског, јер беше близу гроб, метнуше Исуса.