¹Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

¹И рекавши ово Исус изиђе с ученицима својим преко потока Кедрона где беше врт, у који уђе Он и ученици Његови.

²А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

²А Јуда, издајник Његов, знаше оно место; јер се Исус често скупљаше онде с ученицима својим.

³И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

³Онда Јуда узе чету и од главара свештеничких и фарисеја момке, и дође онамо с фењерима и са свећама и с оружјем.

⁴А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

⁴А Исус знајући све што ће бити од Њега изиђе и рече им: Кога тражите?

⁵Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

⁵Одговорише Му: Исуса Назарећанина. Исус им рече: Ја сам. А с њима стајаше и Јуда који Га издаваше.

⁶И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

⁶А кад им рече: Ја сам; измакоше се натраг и попадаше на земљу.

⁷Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

⁷Онда их опет запита Исус: Кога тражите? А они рекоше: Исуса Назарећанина.

⁸Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

⁸Исус им одговори: Казах вам да сам ја. Ако дакле мене тражите, оставите ове нек иду.

⁹(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

⁹Да се изврши реч што рече: Не изгубих ни једног од оних које си ми дао.

¹⁰А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

¹⁰А Симон Петар имаше нож, па га извади и удари слугу поглавара свештеничког, и одсече му десно ухо. А слузи беше име Малхо.

¹¹Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

¹¹Онда рече Исус Петру: Задени нож у ножнице. Чашу коју ми даде Отац зар да је не пијем?

¹²И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

¹²А чета и војвода и момци јеврејски ухватише Исуса и свезаше Га,

¹³И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

¹³И одведоше Га најпре Ани, јер беше таст Кајафи, који беше поглавар свештенички оне године.

¹⁴А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

¹⁴А Кајафа беше онај што даде савет Јудејцима да је боље да умре један човек него народ да пропадне.

¹⁵И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

¹⁵За Исусом, пак, иђаше Симон Петар и други ученик; а ученик онај беше познат код поглавара свештеничког, и уђе с Исусом у двор поглавара свештеничког;

¹⁶А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

¹⁶А Петар стајаше напољу код врата. Онда изиђе онај ученик што беше познат код поглавара свештеничког и рече вратарици те уведе Петра.

¹⁷И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

¹⁷Онда рече слушкиња вратарица Петру: Да ниси и ти ученик овог човека? Он рече: Нисам.

¹⁸А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁸А слуге и момци беху наложили огањ и стајаху те се грејаху, јер беше зима; а и Петар стајаше с њима и грејаше се.

¹⁹А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

¹⁹Поглавар, пак, свештенички запита Исуса за ученике Његове и за Његову науку.

²⁰Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

²⁰Исус му одговори: Ја говорих јавно свету, ја свагда учих у зборници и у цркви, где се свагда скупљају Јудејци, и ништа тајно не говорих.

²¹Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

²¹Што питаш мене? Питај оне који су слушали шта сам им говорио: ево ови знају шта сам ја говорио.

²²Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

²²А кад Он ово рече, један од момака који стајаху онде удари Исуса по образу, и рече: Зар тако одговараш поглавару свештеничком?

²³Исус му отговори: Ако съм продумал [нещо] зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

²³Исус му одговори: Ако зло рекох, докажи да је зло; ако ли добро, зашто ме бијеш?

²⁴Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

²⁴И Ана посла Га свезаног Кајафи, поглавару свештеничком.

²⁵А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

²⁵А Симон Петар стајаше и грејаше се. Онда му рекоше: Да ниси и ти од ученика његових? А он се одрече и рече: Нисам.

²⁶Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

²⁶Рече један од слугу поглавара свештеничког који беше рођак ономе што му Петар одсече ухо: Не видех ли ја тебе у врту с њим?

²⁷И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

²⁷Онда се Петар опет одрече; и одмах петао запева.

²⁸Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

²⁸А Исуса поведоше од Кајафе у судницу. Али беше јутро, и они не уђоше у судницу да се не би опоганили, него да би могли јести пасху.

²⁹Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

²⁹Онда Пилат изађе к њима напоље и рече: Какву кривицу износите на овог човека?

³⁰В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

³⁰Одговорише му и рекоше: Кад он не би био злочинац не бисмо га предали теби.

³¹А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

³¹А Пилат им рече: Узмите га ви и по закону свом судите му. А Јевреји му рекоше: Ми не смемо никога погубити.

³²(за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

³²Да се збуде реч Исусова коју рече казујући каквом ће смрти умрети.

³³И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

³³Онда уђе Пилат опет у судницу, и дозва Исуса, и рече Му: Ти си цар јудејски?

³⁴Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

³⁴Исус му одговори: Говориш ли ти то сам од себе, или ти други казаше за мене?

³⁵Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

³⁵Пилат одговори: Зар сам ја Јеврејин? Род твој и главари свештенички предаше те мени; шта си учинио?

³⁶Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

³⁶Исус одговори: Царство моје није од овог света; кад би било од овог света царство моје, онда би слуге моје браниле да не бих био предан Јеврејима; али царство моје није одавде.

³⁷Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти [право] казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

³⁷Онда Му рече Пилат: Дакле си ти цар? Исус одговори: Ти говориш да сам ја цар. Ја сам за то рођен, и зато дођох на свет да сведочим истину. И сваки који је од истине слуша глас мој.

³⁸Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

³⁸Рече Му Пилат: Шта је истина? И ово рекавши изиђе опет к Јеврејима, и рече им: Ја никакве кривице не налазим на њему.

³⁹А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

³⁹А у вас је обичај да вам једног пустим на пасху, хоћете ли, дакле, да вам пустим цара јудејског?

⁴⁰Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

⁴⁰Онда сви повикаше опет говорећи: Не овог, него Вараву. А Варава беше хајдук.