¹Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,

¹Ово говори Исус, па подиже очи своје на небо и рече: Оче! Дође час, прослави Сина свог, да и Син Твој прослави Тебе;

²според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

²Као што си Му дао власт над сваким телом да свему што си Му дао да живот вечни.

³А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

³А ово је живот вечни да познају Тебе јединог истинитог Бога, и кога си послао Исуса Христа.

⁴Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

⁴Ја Тебе прославих на земљи; посао сврших који си ми дао да радим.

⁵И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

⁵И сад прослави Ти мене, Оче, у Тебе самог славом коју имадох у Тебе пре него свет постаде.

⁶Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

⁶Ја јавих име Твоје људима које си ми дао од света; Твоји беху па си их мени дао, и Твоју реч одржаше.

⁷Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

⁷Сад разумеше да је све што си ми дао од Тебе.

⁸защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

⁸Јер речи које си дао мени дадох им; и они примише, и познадоше истинито да од Тебе изиђох, и вероваше да си ме Ти послао.

⁹Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

⁹Ја се за њих молим: не молим се за (сав) свет, него за оне које си ми дао, јер су Твоји.

¹⁰И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.

¹⁰И моје све је Твоје, и Твоје моје; и ја се прославих у њима.

¹¹Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

¹¹И више нисам на свету, а они су на свету, а ја идем к Теби. Оче Свети! Сачувај их у име своје, оне које си ми дао, да буду једно као и ми.

¹²До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

¹²Док бејах с њима на свету, ја их чувах у име Твоје; оне које си ми дао сачувах, и нико од њих не погибе осим Сина погибли, да се збуде писмо.

¹³А сега ида при Тебе; но[ догдето съм още] на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.

¹³А сад к Теби идем, и ово говорим на свету, да имају радост моју испуњену у себи.

¹⁴Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

¹⁴Ја им дадох реч Твоју; и свет омрзну на њих, јер нису од света, као и ја што нисам од света.

¹⁵Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

¹⁵Не молим Те да их узмеш са света, него да их сачуваш ода зла.

¹⁶Те не са от света както и Аз не съм от света.

¹⁶Од света нису, као ни ја што нисам од света.

¹⁷Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

¹⁷Освети их истином својом: реч је Твоја истина.

¹⁸Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;

¹⁸Као што си Ти мене послао у свет, и ја њих послах у свет.

¹⁹и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

¹⁹Ја посвећујем себе за њих, да и они буду освећени истином.

²⁰И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

²⁰Не молим се, пак, само за њих, него и за оне који ме узверују њихове речи ради;

²¹да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

²¹Да сви једно буду, као Ти, Оче, што си у мени и ја у Теби; да и они у нама једно буду, да и свет верује да си ме Ти послао.

²²И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

²²И славу коју си ми дао ја дадох њима, да буду једно као ми што смо једно.

²³Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.

²³Ја у њима и Ти у мени: да буду сасвим уједно, и да позна свет да си ме Ти послао и да си имао љубав к њима као и к мени што си љубав имао.

²⁴Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които {Гръцки: Каквото.} си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

²⁴Оче! Хоћу да и они које си ми дао буду са мном где сам ја; да виде славу моју коју си ми дао; јер си имао љубав к мени пре постања света.

²⁵Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.

²⁵Оче праведни! Свет Тебе не позна, а ја Те познах, и ови познаше да си ме Ти послао.

²⁶И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

²⁶И показах им име Твоје, и показаћу: да љубав којом си мене љубио у њима буде, и ја у њима.