¹И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

¹И кад се наврши педесет дана беху заједно сви апостоли једнодушно.

²И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

²И уједанпут постаде хука с неба као дување силног ветра, и напуни сву кућу где сеђаху;

³И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

³И показаше им се раздељени језици као огњени; и седе по један на сваког од њих.

⁴И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше [способност] да говорят.

⁴И напунише се сви Духа Светог, и стадоше говорити другим језицима, као што им Дух даваше те говораху.

⁵[А тогава] престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

⁵А у Јерусалиму стајаху Јевреји људи побожни из сваког народа који је под небом.

⁶И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

⁶А кад постаде овај глас, скупи се народ, и смете се: јер сваки од њих слушаше где они говоре његовим језиком.

⁷И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

⁷И дивљаху се и чуђаху се говорећи један другом: Нису ли ово све Галилејци што говоре?

⁸Тогава как ги слушаме [да говорят] всеки на собствения наш език, в който сме родени?

⁸Па како ми чујемо сваки свој језик у коме смо се родили?

⁹Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

⁹Парћани, и Миђани, и Еламљани, и који смо из Месопотамије, и из Јудеје и Кападокије, и из Понта и Азије,

¹⁰Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които [граничат] с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

¹⁰И из Фригије и Памфилије, из Мисира и крајева ливијских код Кирине, и путници из Рима, и Јудејци и дошљаци,

¹¹критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

¹¹Крићани и Арапи, чујемо где они говоре нашим језицима величине Божје.

¹²И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

¹²И дивљаху се сви и не могаху се начудити говорећи један другом: Шта ће дакле ово бити?

¹³А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

¹³А други подсмевајући се говораху: Накитили су се вина.

¹⁴А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, [казвайки]: Юдеи, и всички [вие], които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

¹⁴А Петар стаде са једанаесторицом и подиже глас свој и рече им: Људи Јудејци и ви сви који живите у Јерусалиму! Ово да вам је на знање, и чујте речи моје.

¹⁵Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е [едвам] третият час на деня;

¹⁵Јер ови нису пијани као што ви мислите, јер је тек трећи сат дана;

¹⁶но това е казаното чрез пророк Иоила: -

¹⁶Него је ово оно што каза пророк Јоило:

¹⁷"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

¹⁷И биће у последње дане, говори Господ, излићу од Духа свог на свако тело, и прорећи ће синови ваши и кћери ваше, и младићи ваши видеће утваре и старци ваши сниће снове;

¹⁸Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.

¹⁸Јер ћу на слуге своје и на слушкиње своје у те дане излити од Духа свог, и прорећи ће.

¹⁹И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;

¹⁹И даћу чудеса горе на небу и знаке доле на земљи: крв и огањ и пушење дима.

²⁰Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

²⁰Сунце ће се претворити у таму и месец у крв пре него дође велики и славни дан Господњи.

²¹И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

²¹И биће да ће се сваки спасти који призове име Господње.

²²Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

²²Људи Израиљци! Послушајте речи ове: Исуса Назарећанина, човека од Бога потврђеног међу вама силама и чудесима и знацима које учини Бог преко Њега међу вама, као што и сами знате,

²³Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

²³Овог одређеним саветом и промислом Божјим предана примивши, преко руку безаконика приковасте и убисте;

²⁴Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

²⁴Ког Бог подиже, разрешивши везе смртне, као што не беше могуће да Га оне држе.

²⁵Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

²⁵Јер Давид говори за Њега: Господа једнако гледах пред собом: јер је с десне стране мене, да се не помакнем;

²⁶Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

²⁶Зато се развесели срце моје, и обрадова се језик мој, па још и тело моје почиваће у нади;

²⁷Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

²⁷Јер нећеш оставити душу моју у паклу, нити ћеш дати да Светац Твој види труљење.

²⁸Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

²⁸Показао си ми путеве живота: напунићеш ме весеља с лицем својим.

²⁹Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

²⁹Људи браћо! Нека је слободно казати вам управо за старешину Давида да и умре, и укопан би, и гроб је његов међу нама до овог дана.

³⁰И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

³⁰Пророк дакле будући, и знајући да му се Бог клетвом кле од рода бедара његових по телу подигнути Христа, и посадити Га на престолу његовом,

³¹той предвиждаше [това], говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

³¹Предвидевши говори за васкрсење Христово да се не остави душа Његова у паклу, ни тело Његово виде труљење.

³²Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

³²Овог Исуса васкрсе Бог, чему смо ми сви сведоци.

³³И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

³³Десницом дакле Божјом подиже се, и обећање Светог Духа примивши од Оца, изли ово што ви сад видите и чујете.

³⁴Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

³⁴Јер Давид не изиђе на небеса, него сам говори: Рече Господ Господу мом: Седи мени с десне стране,

³⁵докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁵Док положим непријатеље Твоје подножје ногама Твојим.

³⁶И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

³⁶Тврдо дакле нека зна сав дом Израиљев да је и Господом и Христом Бог учинио овог Исуса кога ви распесте.

³⁷Като чуха [това], те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

³⁷А кад чуше, ражали им се у срцу, и рекоше Петру и осталим апостолима: Шта ћемо чинити, људи браћо?

³⁸А Петър им [рече:] Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

³⁸А Петар им рече: Покајте се, и да се крстите сваки од вас у име Исуса Христа за опроштење греха; и примићете дар Светог Духа;

³⁹Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

³⁹Јер је за вас обећање и за децу вашу, и за све далеке које ће год дозвати Господ Бог наш.

⁴⁰И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

⁴⁰И другим многим речима сведочаше, и мољаше их говорећи: Спасите се од овог поквареног рода.

⁴¹И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

⁴¹Који дакле радо примише реч његову крстише се; и пристаде у тај дан око три хиљаде душа.

⁴²И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

⁴²И осташе једнако у науци апостолској, и у заједници, и у ломљењу хлеба, и у молитвама.

⁴³И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

⁴³И уђе страх у сваку душу; јер апостоли чинише многа чудеса и знаке у Јерусалиму.

⁴⁴И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

⁴⁴А сви који вероваше беху заједно, и имаху све заједно.

⁴⁵и продаваха стоката и имота си, и разпределяха [парите] на всички, според нуждата на всекиго.

⁴⁵И течевину и имање продаваху и раздаваху свима као што ко требаше.

⁴⁶И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

⁴⁶И сваки дан беху једнако једнодушно у цркви, и ломљаху хлеб по кућама, и примаху храну с радошћу и у простоти срца,

⁴⁷като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

⁴⁷Хвалећи Бога, и имајући милост у свију људи. А Господ сваки дан умножаваше друштво оних који се спасаваху.