¹Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

¹А у Ћесарији беше један човек по имену Корнилије, капетан од чете која се зваше талијанска.

²Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

²Побожан и богобојазан са целим домом својим, који даваше милостињу многим људима и мољаше се Богу без престанка;

³Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

³Он виде на јави у утвари око деветог сата дневи анђела Божјег где сиђе к њему и рече му: Корнилије!

⁴А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И [ангелът] му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

⁴А он погледавши на њ и уплашивши се рече: Шта је, Господе? А он му рече: Молитве твоје и милостиње твоје изиђоше на памет Богу;

⁵И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

⁵И сад пошљи у Јопу људе и дозови Симона прозваног Петра:

⁶Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

⁶Он стоји у неког Симона кожара, ког је кућа код мора: он ће ти казати речи којима ћеш се спасти ти и сав дом твој.

⁷И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите [си] и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

⁷И кад отиде анђео који говори Корнилију, дозвавши двојицу од својих слугу и једног побожног војника од оних који му служаху,

⁸и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

⁸И казавши им све посла их у Јопу.

⁹А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

⁹А сутрадан кад они иђаху путем и приближише се ка граду, изиђе Петар у горњу собу да се помоли Богу у шести сат.

¹⁰И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

¹⁰И огладне, и хтеде да једе; а кад му они готовљаху, дође изван себе,

¹¹и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

¹¹И виде небо отворено и суд некакав где силази на њега, као велико платно, завезан на четири рогља и спушта се на земљу;

¹²В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

¹²У коме беху сва четвороножна на земљи, и звериње и бубине и птице небеске.

¹³И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

¹³И постаде глас к њему: Устани, Петре! Покољи и поједи.

¹⁴А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

¹⁴А Петар рече: Нипошто, Господе! Јер никад не једох шта погано или нечисто.

¹⁵И пак [дойде] към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

¹⁵И гле, глас опет к њему другом: Шта је Бог очистио ти не погани.

¹⁶И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

¹⁶И ово би трипут, и суд се опет узе на небо.

¹⁷А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

¹⁷А кад се Петар у себи дивљаше шта би била утвара коју виде, и гле људи послани од Корнилија, напитавши и нашавши дом Симонов стадоше пред вратима,

¹⁸и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

¹⁸И зовнувши питаху: Стоји ли овде Симон прозвани Петар?

¹⁹И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

¹⁹А док Петар размишљаваше о утвари, рече му Дух: Ево три човека траже те;

²⁰Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

²⁰Него устани и сиђи и иди с њима не премишљајући ништа, јер их ја послах.

²¹И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

²¹А Петар сишавши к људима посланим к себи од Корнилија рече: Ево ја сам кога тражите; што сте дошли?

²²А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен [от Бога] чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

²²А они рекоше: Корнилије капетан, човек праведан и богобојазан, познат код свега народа јеврејског, примио је заповест од анђела светог да дозове тебе у свој дом и да чује речи од тебе.

²³Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

²³Онда их дозва унутра и угости. А сутрадан уставши Петар пође с њима, и неки од браће која беше у Јопи пођоше с њим.

²⁴И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

²⁴И сутрадан уђоше у Ћесарију. А Корнилије чекаше их сазвавши родбину своју и љубазне пријатеље.

²⁵И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

²⁵А кад Петар хтеде да уђе, срете га Корнилије, и паднувши на ноге његове поклони се.

²⁶А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

²⁶И Петар га подиже говорећи: Устани, и ја сам човек.

²⁷И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

²⁷И с њим говорећи уђе, и нађе многе који се беху сабрали.

²⁸И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

²⁸И рече им: Ви знате како је неприлично човеку Јеврејину дружити се или долазити к туђину; али Бог мени показа да ниједног човека не зовем поганим или нечистим;

²⁹Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам [ви] по коя причина сте ме повикали?

²⁹Зато и без сумње дођох позван. Питам вас дакле зашто посласте по мене?

³⁰И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

³⁰И Корнилије рече: Од четвртог дана до овог часа ја постих, и у девети сат мољах се Богу у својој кући; и гле, човек стаде преда мном у хаљини сјајној,

³¹Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

³¹И рече: Корнилије! Услишена би молитва твоја и милостиње твоје поменуше се пред Богом.

³²Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

³²Пошљи дакле у Јопу и дозови Симона који се зове Петар: он стоји у кући Симона кожара код мора, који кад дође казаће ти.

³³Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

³³Онда ја одмах послах к теби; и ти си добро учинио што си дошао. Сад дакле ми сви стојимо пред Богом да чујемо све што је теби од Бога заповеђено.

³⁴А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

³⁴А Петар отворивши уста рече: Заиста видим да Бог не гледа ко је ко;

³⁵но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

³⁵Него у сваком народу онај који се боји Њега и твори правду, мио је Њему.

³⁶Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

³⁶Реч што посла синовима Израиљевим, јављајући мир по Исусу Христу, који је Господ свима.

³⁷това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

³⁷Ви знате говор који је био по свој Јудеји почевши од Галилеје по крштењу које проповеда Јован:

³⁸[именно], Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

³⁸Исуса из Назарета како га помаза Бог Духом Светим и силом, који прође чинећи добро и исцељујући све које ђаво беше надвладао; јер Бог беше с њим.

³⁹И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

³⁹И ми смо сведоци свему што учини у земљи јудејској и Јерусалиму; ког и убише обесивши на дрво.

⁴⁰Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

⁴⁰Овог Бог васкрсе трећи дан, и даде Му да се покаже,

⁴¹не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

⁴¹Не свему народу него нама сведоцима напред избранима од Бога, који с Њим једосмо и писмо по васкрсењу Његовом из мртвих.

⁴²И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

⁴²И заповеди нам да проповедамо народу и да сведочимо да је Он наречени од Бога судија живим и мртвим.

⁴³За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете [си].

⁴³За ово сведоче сви пророци да ће именом Његовим примити опроштење греха сви који Га верују.

⁴⁴Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

⁴⁴А док још Петар говораше ове речи, сиђе Дух Свети на све који слушаху реч.

⁴⁵И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

⁴⁵И удивише се верни из обрезања који беху дошли с Петром, видећи да се и на незнабошце изли дар Духа Светог.

⁴⁶защото ги чуваха да говорят [чужди] езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

⁴⁶Јер их слушаху где говораху језике, и величаху Бога. Тада одговори Петар:

⁴⁷Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

⁴⁷Еда може ко воду забранити да се не крсте они који примише Духа Светог као и ми?

⁴⁸И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у [тях].

⁴⁸И заповеди им да се крсте у име Исуса Христа. Тада га молише да остане код њих неколико дана.