¹А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

¹А Савле још дишући претњом и смрћу на ученике Господње приступи к поглавару свештеничком,

²и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

²И измоли у њега посланице у Дамаск на зборнице, ако кога нађе од овог пута, и људе и жене свезане да доведе у Јерусалим.

³И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

³А кад беше на путу и дође близу Дамаска, уједанпут обасја га светлост с неба,

⁴И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

⁴И паднувши на земљу чу глас где му говори: Савле! Савле! Зашто ме гониш?

⁵А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той [отговори]: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

⁵А он рече: Ко си Ти, Господе? А Господ рече: Ја сам Исус, ког ти гониш: тешко ти је противу бодила праћати се.

⁶Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

⁶А он дрхћући од страха рече: Господе! Шта хоћеш да чиним? И Господ му рече: Устани и уђи у град, па ће ти се казати шта ти треба чинити.

⁷А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

⁷А људи који иђаху с њим стајаху и чуђаху се, јер чујаху глас а не виђаху никога.

⁸И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

⁸А Савле уста од земље, и отвореним очима својим никога не виђаше. А они га узеше за руку и уведоше у Дамаск.

⁹И [прекара] три дни без да види и, не яде, нито пи.

⁹И беше три дана слеп, и не једе, нити пи.

¹⁰А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

¹⁰А у Дамаску беше један ученик, по имену Ананија, и рече му Господ у утвари: Ананија! А он рече: Ево ме, Господе!

¹¹И Господ му [рече:] Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

¹¹А Господ му рече: Устани и иди у улицу која се зове Права, и тражи у дому Јудином по имену Савла Таршанина; јер гле, он се моли Богу,

¹²и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

¹²И виде у утвари човека, по имену Ананију, где уђе и метну руку на њ да прогледа.

¹³Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

¹³А Ананија одговори: Господе! Ја чух од многих за тог човека колика зла почини светима Твојим у Јерусалиму;

¹⁴И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

¹⁴И овде има власт од главара свештеничких да веже све који призивају име Твоје.

¹⁵А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

¹⁵А Господ му рече: Иди, јер ми је он суд избрани да изнесе име моје пред незнабошце и цареве и синове Израиљеве.

¹⁶защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

¹⁶А ја ћу му показати колико му ваља пострадати за име моје.

¹⁷И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

¹⁷И пође Ананија, и уђе у кућу, и метнувши руке на њ рече: Савле, брате! Господ Исус, који ти се јави на путу којим си ишао, посла ме да прогледаш и да се напуниш Духа Светог.

¹⁸И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

¹⁸И одмах отпаде од очију његових као крљушт, и одмах прогледа, и уставши крсти се.

¹⁹А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

¹⁹И пошто поједе окрепи се; и би Савле неколико дана с ученицима који беху у Дамаску.

²⁰И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

²⁰И одмах по зборницама проповедаше Исуса да је Он Син Божји.

²¹И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

²¹А сви који слушаху дивљаху се и говораху: Није ли ово онај што гоњаше у Јерусалиму оне који спомињаху име ово, и овде зато дође да их повезане води главарима свештеничким.

²²А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

²²А Савле се већма сиљаше и забуњиваше Јевреје који живе у Дамаску, доказујући да је ово Христос.

²³И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

²³А кад се наврши подоста дана, договорише се Јевреји да га убију.

²⁴но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

²⁴Али Савле дознаде њихов договор; а они чуваху врата дан и ноћ да би га убили;

²⁵но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

²⁵А ученици га узеше ноћу и спустише преко зида у котарици.

²⁶И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

²⁶А кад дође Савле у Јерусалим, огледаше да се прибије уз ученике; и сви га се бојаху, јер не вероваху да је ученик.

²⁷Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

²⁷А Варнава га узе и доведе к апостолима, и каза им како на путу виде Господа, и како му говори, и како у Дамаску слободно проповеда име Исусово.

²⁸И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

²⁸И беше с њима и улази у Јерусалим и излази и слободно проповедаше име Господа Исуса.

²⁹И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

²⁹И говораше и препираше се с Грцима, а они гледаху да га убију.

³⁰Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

³⁰А кад разумеше браћа, сведоше га у Ћесарију, и отпустише га у Тарс.

³¹И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

³¹А цркве по свој Јудеји и Галилеји и Самарији беху на миру, и напредоваху, и хођаху у страху Господњем, и умножаваху се утехом Светог Духа.

³²И Петър, като обикаляше всичките [вярващи], слезе и до светиите, които живееха в Лида.

³²И догоди се кад Петар обилажаше све, да дође и к светима који живљаху у Лиди.

³³И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

³³И нађе тамо једног човека по имену Енеју, који већ осам година лежаше на одру, јер беше узет.

³⁴И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

³⁴И рече му Петар: Енеја! Исцељује те Исус Христос, устани и простри сам себи. И одмах уста.

³⁵И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

³⁵И видеше га сви који живљаху у Лиди и у Асарону, и обратише се ка Господу.

³⁶А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

³⁶А у Јопи беше једна ученица по имену Тавита, које значи срна, и она беше пуна добрих дела и милостиње што чињаше.

³⁷И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

³⁷И догоди се у те дане да се она разболе и умре; онда је окупаше и метнуше у горњу собу.

³⁸И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

³⁸А будући да је Лида близу Јопе, онда ученици чувши да је Петар у њој послаше два човека молећи га да не пожали труда доћи до њих.

³⁹И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и [му] показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

³⁹А Петар уставши отиде с њима, и кад дође, изведоше га у горњу собу и скупише се око њега све удовице плачући и показујући сукње и хаљине што је радила Срна док је била с њима.

⁴⁰А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

⁴⁰А Петар изгнавши све напоље клече на колена и помоли се Богу, и окренувши се к телу рече: Тавито! Устани. А она отвори очи своје, и видевши Петра седе.

⁴¹И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи [им] я жива.

⁴¹Петар пак пруживши јој руку подиже је; и дозвавши свете и удовице показа је живу.

⁴²И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

⁴²И ово се разгласи по свој Јопи, и многи вероваше Господа.

⁴³А [Петър] преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.

⁴³И догоди се да он оста много дана у Јопи у неког Симона кожара.