¹А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

¹Савле пак беше пристао на његову смрт. А у тај дан постаде велико гоњење на цркву јерусалимску, и сви се расејаше по крајевима јудејским и самаријским осим апостола.

²И [някои] благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

²А људи побожни укопаше Стефана и велики плач учинише над њим.

³А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

³А Савле досађиваше цркви, јер иђаше по кућама, и вуцијаше људе и жене те предаваше у тамницу.

⁴А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

⁴А они што се беху расејали пролажаху проповедајући реч.

⁵Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

⁵А Филип сишавши у град самаријски проповедаше им Христа.

⁶И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха [всичко], и виждаха знаменията, които вършеше.

⁶А народ пажаше једнодушно на оно што говораше Филип, слушајући и гледајући знаке које чињаше:

⁷Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

⁷Јер духови нечисти с великом виком излажаху из многих у којима беху, и многи узети и хроми оздравише.

⁸тъй щото настана голяма радост в оня град.

⁸И би велика радост у граду оном.

⁹А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика [личност], правеше магии и учудваше населението на Самария.

⁹А беше један човек, по имену Симон, који пре чараше у граду и довођаше у чудо народ самаријски, говорећи да је он нешто велико;

¹⁰На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

¹⁰На ког гледаху сви, и мало и велико, говорећи: Ово је велика сила Божја.

¹¹И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

¹¹А зато гледаху на њега што их много времена чинима удивљаваше.

¹²Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

¹²Кад пак вероваше Филипу који проповедаше јеванђеље о царству Божјем, и о имену Исуса Христа, крштаваху се и људи и жене.

¹³И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

¹³Тада и Симон верова, и крстивши се оста код Филипа; и видећи дела и знаке велике који се чињаху дивљаше се врло.

¹⁴А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

¹⁴А кад чуше апостоли који беху у Јерусалиму да Самарија прими реч Божју, послаше к њима Петра и Јована.

¹⁵които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

¹⁵Који сишавши помолише се Богу за њих да приме Духа Светог;

¹⁶защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

¹⁶Јер још ни на једног не беше дошао, него беху само крштени у име Господа Исуса.

¹⁷Тогава [апостолите] полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

¹⁷Тада апостоли метнуше руке на њих, и они примише Духа Светог.

¹⁸А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

¹⁸А кад виде Симон да се даје Дух Свети кад апостоли метну руке, донесе им новце

¹⁹Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

¹⁹Говорећи: Дајте и мени ову власт да кад метнем руке на кога прими Духа Светог.

²⁰А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

²⁰А Петар му рече: Новци твоји с тобом да буду у погибао, што си помислио да се дар Божји може добити за новце.

²¹Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

²¹Нема теби дела ни исета у овој речи; јер срце твоје није право пред Богом.

²²Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

²²Покај се дакле од ове своје пакости, и моли се Богу да би ти се опростила помисао срца твог.

²³понеже виждам, че си в горчива жлъчка и [си] вързан в неправда.

²³Јер те видим да си у горкој жучи и у свези неправде.

²⁴А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

²⁴А Симон одговарајући рече: Помолите се ви Господу за мене да не наиђе на мене ништа од овог што рекосте.

²⁵Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като [по пътя] проповядваха благовестието в много самарийски села.

²⁵Тако они посведочивши и говоривши реч Господњу вратише се у Јерусалим, и многим селима самаријским проповедише јеванђеље.

²⁶А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим [през] пустинята за Газа.

²⁶А анђео Господњи рече Филипу говорећи: Устани и иди у подне на пут који силази од Јерусалима у Газу и пуст је.

²⁷И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше [поставен] над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

²⁷И уставши пође. И гле, човек Арапин, ушкопљеник, властелин Кандакије царице арапске, што беше над свим њеним ризницама, који беше дошао у Јерусалим да се моли Богу,

²⁸на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

²⁸Па се враћаше, и седећи на колима својим читаше пророка Исаију.

²⁹А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

²⁹А Дух рече Филипу: Приступи и прилепи се тим колима.

³⁰И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

³⁰А Филип притрчавши чу га где чита пророка Исаију, и рече: А разумеш ли шта читаш?

³¹А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

³¹А он рече: Како бих могао разумети ако ме ко не упути? И умоли Филипа те се попе и седе с њим.

³²А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;

³²А место из писма које читаше беше ово: Као овца на заклање одведе се, и нем као јагње пред оним који га стриже, тако не отвори уста својих.

³³В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"

³³У Његовом понижењу укиде се суд Његов. А род Његов ко ће исказати? Јер се Његов живот узима од земље.

³⁴И скопецът продума и рече на Филипа: [Кажи ми], моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

³⁴Онда ушкопљеник одговори Филипу и рече: Молим те, за кога ово говори пророк? Или за себе или за кога другог?

³⁵А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

³⁵А Филип отворивши уста своја, и почевши од писма овог, приповеди му јеванђеље Исусово.

³⁶И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

³⁶Како иђаху путем дођоше на некакву воду; и рече ушкопљеник: Ево воде, шта брани мени да се крстим?

³⁷[И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

³⁷А Филип му рече: Ако верујеш од свега срца свог, можеш. А он одговарајући рече: Верујем да је Исус Христос Син Божји.

³⁸Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

³⁸И заповеди да стану кола, и сиђоше оба на воду, и Филип и ушкопљеник, и крсти га.

³⁹А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

³⁹А кад изиђоше из воде, Дух Свети паде на ушкопљеника, а анђео Господњи узе Филипа, и више га не виде ушкопљеник; него отиде путем својим радујући се.

⁴⁰А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

⁴⁰А Филип се обрете у Азоту; и пролазећи проповедаше јеванђеље свима градовима, док не дође у Ћесарију.