¹Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

¹А поглавар свештенички рече: Је ли дакле тако?

²А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

²А он рече: Људи браћо и оци! Послушајте. Бог славе јави се оцу нашем Аврааму кад беше у Месопотамији, пре него се досели у Харан,

³"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

³И рече му: Изиђи из земље своје и од рода свог и из дома оца свог, и дођи у земљу коју ћу ти ја показати.

⁴Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, [Бог] го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

⁴Тада изиђе из земље халдејске, и досели се у Харан; и оданде, по смрти оца његовог, пресели га у ову земљу у којој ви сад живите.

⁵И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁵И не даде му наследство у њој ни стопе; и обрече му је дати у држање и семену његовом после њега, док он још немаше детета.

⁶И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁶Али Бог рече овако: Семе твоје биће дошљаци у земљи туђој, и натераће га да служи, и мучиће га четири стотине година.

⁷Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁷И народу коме ће служити ја ћу судити, рече Бог; и потом ће изићи, и служиће мени на овоме месту.

⁸И му даде в завет обрязването; и така [Авраам] роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак [роди] Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

⁸И даде му завет обрезања, и тако роди Исака, и обреза га у осми дан; и Исак Јакова, и Јаков дванаест старешина.

⁹А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

⁹И старешине завиђаху Јосифу, и продадоше га у Мисир; и Бог беше с њим.

¹⁰и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹⁰И избави га од свих његових невоља, и даде му милост и премудрост пред Фараоном царем мисирским, и постави га поглаваром над Мисиром и над свим домом својим.

¹¹И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹¹А дође глад на сву земљу мисирску и хананску и невоља велика, и не налажаху хране оци наши.

¹²А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹²А Јаков чувши да има пшенице у Мисиру посла најпре оце наше.

¹³и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

¹³И кад дођоше други пут, познаше Јосифа браћа његова, и род Јосифов поста познат Фараону.

¹⁴Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁴А Јосиф посла и дозва оца свог Јакова и сву родбину своју, седамдесет и пет душа.

¹⁵И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

¹⁵И Јаков сиђе у Мисир, и умре, он и очеви наши.

¹⁶и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

¹⁶И пренесоше их у Сихем, и метнуше у гроб који купи Авраам за новце од синова Еморових у Сихему.

¹⁷А като наближаваше времето [да се изпълни] обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете [бяха] нарасли и се умножили в Египет,

¹⁷И кад се приближи време обећања за које се Бог закле Аврааму, народ се народи и умножи у Мисиру,

¹⁸докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

¹⁸Док наста други цар у Мисиру, који не знаше Јосифа.

¹⁹Той с коварно постъпване против нашия род [дотолкова] притесняваше бащите ни, [щото] да хвърля децата им, за да не остават живи.

¹⁹Овај намисли зло за наш род, измучи оце наше да своју децу бацаху да не живе.

²⁰В това време се роди Моисей, който беше прекрасно [дете], и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²⁰У то се време роди Мојсије, и беше Богу угодан, и би три месеца храњен у кући оца свог.

²¹И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

²¹А кад га избацише, узе га кћи Фараонова, и одгаји га себи за сина.

²²И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

²²И научи се Мојсије свој премудрости мисирској, и беше силан у речима и у делима.

²³А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

²³А кад му се навршиваше четрдесет година, дође му на ум да обиђе браћу своју, синове Израиљеве.

²⁴И виждайки един [от тях] онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

²⁴И видевши једном где се чини неправда, поможе, и покаја оног што му се чињаше неправда, и уби Мисирца.

²⁵мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

²⁵Мишљаше пак да браћа његова разумеју да Бог његовом руком њима спасење даде: али они не разумеше.

²⁶На следния ден той им се яви, когато [двама от тях] се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

²⁶А сутрадан дође међу такве који се беху свадили, и мираше их говорећи: Људи, ви сте браћа, зашто чините неправду један другом?

²⁷А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁷А онај што чињаше неправду ближњему укори га говорећи: Ко је тебе поставио кнезом и судијом над нама?

²⁸И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

²⁸Или и мене хоћеш да убијеш као што си јуче убио Мисирца?

²⁹Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

²⁹А Мојсије побеже од ове речи, и поста дошљак у земљи мадијанској, где роди два сина.

³⁰И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

³⁰И кад се наврши четрдесет година, јави му се у пустињи горе Синајске анђео Господњи у пламену огњеном у купини.

³¹А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

³¹А кад Мојсије виде, дивљаше се утвари. А кад он приступи да види, би глас Господњи к њему:

³²"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

³²Ја сам Бог отаца твојих, Бог Авраамов и Бог Исаков и Бог Јаковљев. А Мојсије се беше уздрхтао и не смеше да погледа.

³³И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

³³А Господ му рече: Изуј обућу своју са својих ногу: јер је место на коме стојиш света земља.

³⁴Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

³⁴Ја добро видех муку свог народа који је у Мисиру, и чух њихово уздисање, и сиђох да их избавим: и сад ходи да те пошаљем у Мисир.

³⁵Този Моисей, когото бяха отказали [да приемат], като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

³⁵Овог Мојсија, ког укорише рекавши: Ко те постави кнезом и судијом? Овог Бог за кнеза и избавитеља посла руком анђела који му се јави у купини.

³⁶Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

³⁶Овај их изведе учинивши чудеса и знаке у земљи мисирској и у Црвеном Мору и у пустињи четрдесет година.

³⁷Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както [въздигна] и мене",

³⁷Ово је Мојсије који каза синовима Израиљевим: Господ Бог ваш подигнуће вам пророка из ваше браће, као мене: њега послушајте.

³⁸Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

³⁸Ово је онај што беше у цркви у пустињи с анђелом, који му говори на гори Синајској, и с оцима нашим; који прими речи живе да их нама да;

³⁹когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

³⁹Ког не хтеше послушати оци наши, него га одбацише, и окренуше се срцем својим у Мисир,

⁴⁰казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

⁴⁰Рекавши Арону: Начини нам богове који ће ићи пред нама, јер овом Мојсију, који нас изведе из земље мисирске, не знамо шта би.

⁴¹И през ония дни те [си] направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

⁴¹И тада начинише теле, и принесоше жртву идолу, и радоваху се рукотворини својој.

⁴²Затова Бог се отвърна [от тях], и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

⁴²А Бог се окрену од њих, и предаде их да служе војницима небеским, као што је писано у књизи пророка: Еда заклања и жртве принесосте ми на четрдесет година у пустињи, доме Израиљев?

⁴³[Напротив], носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които [си] направихте, за да им се кланяте; [Затова], ще ви преселя оттатък Вавилон".

⁴³И примисте чадор Молохов, и звезду бога свог Ремфана, кипове које начинисте да им се молите; и преселићу вас даље од Вавилона.

⁴⁴Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

⁴⁴Очеви наши имаху чадор сведочанства у пустињи, као што заповеди Онај који говори Мојсију да га начини по оној прилици као што га виде;

⁴⁵която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; [и така стоеше] до дните на Давида,

⁴⁵Који и примише очеви наши и донесоше с Исусом Навином у земљу незнабожаца, које отури Бог испред лица наших отаца, тја до Давида,

⁴⁶който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

⁴⁶Који нађе милост у Бога, и измоли да нађе место Богу Јаковљевом.

⁴⁷А Соломон му построи дом.

⁴⁷А Соломун Му начини кућу.

⁴⁸Но Всевишният не обитава в ръкотворени [храмове], както казва пророка:

⁴⁸Али највиши не живи у рукотвореним црквама, као што говори пророк:

⁴⁹"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

⁴⁹Небо је мени престо а земља подножје ногама мојим: како ћете ми кућу сазидати? Говори Господ; или које је место за моје почивање?

⁵⁰Не направи ли Моята ръка всичко това?"

⁵⁰Не створи ли рука моја све ово?

⁵¹Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както [правеха] бащите ви, така [правите] и вие.

⁵¹Тврдоврати и необрезаних срца и ушију! Ви се једнако противите Духу Светоме; како ваши оци тако и ви.

⁵²Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

⁵²Ког од пророка не протераше оци ваши? И побише оне који унапред јавише за долазак праведника, ког ви сад издајници и крвници постадосте;

⁵³вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

⁵³Који примисте закон наредбом анђеоском, и не одржасте.

⁵⁴А като слушаха това, сърцата им се късаха [от яд], и те скърцаха със зъби на него.

⁵⁴Кад ово чуше, расрдише се врло у срцима својим, и шкргутаху зубима на њ.

⁵⁵А [Стефан], бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

⁵⁵А Стефан будући пун Духа Светог погледа на небо и виде славу Божју и Исуса где стоји с десне стране Богу;

⁵⁶и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

⁵⁶И рече: Ево видим небеса отворена и Сина човечијег где стоји с десне стране Богу.

⁵⁷Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

⁵⁷А они повикавши гласно затискиваху уши своје, и навалише једнодушно на њ.

⁵⁸И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

⁵⁸И изведавши га из града стадоше га засипати камењем, и сведоци хаљине своје метнуше код ногу младића по имену Савла.

⁵⁹И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше [Христа], казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

⁵⁹И засипаху камењем Стефана, који се мољаше Богу и говораше: Господе Исусе! Прими дух мој.

⁶⁰И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

⁶⁰Онда клече на колена и повика гласно: Господе! Не прими им ово за грех. И ово рекавши умре.