1А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване [на потребностите] техните вдовици били пренебрегвани.
1А у ове дане, кад се умножише ученици, подигоше Грци вику на Јевреје што се њихове удовице заборављаху кад се делише храна сваки дан.
2По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
2Онда дванаесторица дозвавши мноштво ученика, рекоше: Није прилично нама да оставимо реч Божју па да служимо око трпеза.
3И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.
3Нађите дакле, браћо, међу собом седам поштених људи, пуних Духа Светог и премудрости, које ћемо поставити над овим послом.
4А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.
4А ми ћемо у молитви и у служби речи остати.
5И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.
5И ова реч би угодна свему народу. И изабраше Стефана, човека напуњена вере и Духа Светог, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николу покрштењака из Антиохије.
6Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
6Ове поставише пред апостоле и они помоливши се Богу метнуше руке на њих.
7И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
7И реч Божја растијаше, и множаше се врло број ученика у Јерусалиму. И свештеници многи покораваху се вери.
8А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.
8А Стефан пун вере и силе чињаше знаке и чудеса велика међу људима.
9Тогава някои от синагогата наречена [синагога] на либертинците, и от киринейците и александрийците, и [някои] от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.
9Тада усташе неки из зборнице која се зове ливерћанска и кириначка и александријска и оних који беху из Киликије и Азије, и препираху се са Стефаном.
10Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.
10И не могаху противу стати премудрости и Духу којим говораше.
11Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и [против] Бога.
11Тада подговорише људе те казаше: Чусмо га где хули на Мојсија и на Бога.
12И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,
12И побунише народ и старешине и књижевнике, и нападоше и ухватише га, и доведоше га на сабор.
13гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и [против] закона;
13И изведоше лажне сведоке који говораху: Овај човек не престаје хулити на ово свето место и на закон.
14защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.
14Јер га чусмо где говори: Овај Исус Назарећанин развалиће ово место, и измениће обичаје које нам остави Мојсије.
15И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.
15И погледавши на њ сви који сеђаху на сабору видеше лице његово као лице анђела.