¹А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

¹А један човек, по имену Ананија, са женом својом Сапфиром продаде њиву,

²и задържа [нещо] от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

²И сакри од новаца са знањем и жене своје, и донесавши један део метну апостолима пред ноге.

³А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

³А Петар рече: Ананија! Зашто напуни сотона срце твоје да слажеш Духу Светоме и сакријеш од новаца што узе за њиву?

⁴Догдето стоеше [непродадена] не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли [парите] в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁴Кад је била у тебе не беше ли твоја? И кад је продаде не беше ли у твојој власти? Зашто си дакле такву ствар метнуо у срце своје? Људима ниси слагао него Богу.

⁵И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁵А кад чу Ананија речи ове паде и издахну; и уђе велики страх у све који слушаху ово.

⁶И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁶А момци ушавши узеше га и изнесоше те закопаше.

⁷И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁷А кад прође око три сата, уђе и жена његова не знајући шта је било.

⁸И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁸А Петар јој одговори: Кажи ми јесте ли за толико дали њиву? А она рече: Да, за толико.

⁹А Петър [й рече]: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

⁹А Петар јој рече: Зашто се договористе да искушате Духа Господњег? Гле, ноге оних који твог мужа закопаше пред вратима су, и изнеће те.

¹⁰И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹⁰И одмах падну пред ногама његовим и издахну. А момци ушавши нађоше је мртву и изнесоше је и закопаше код мужа њеног.

¹¹И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹¹И уђе велики страх у сву цркву и у све који чуше ово.

¹²И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹²А рукама апостолским учинише се многи знаци и чудеса међу људима; и беху сви једнодушно у трему Соломуновом.

¹³а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹³А од осталих нико не смејаше приступити њима; него их хваљаше народ.

¹⁴и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁴А све више пристајаху они који вероваху Господа, мноштво људи и жена,

¹⁵така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁵Тако да и по улицама изношаху болеснике и метаху на постељама и на носилима, да би кад прође Петар барем сенка његова осенила кога од њих.

¹⁶Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁶А долажаху многи и из околних градова у Јерусалим, и доношаху болеснике и које мучаху нечисти духови; и сви оздрављаху.

¹⁷Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁷Али устаде поглавар свештенички и сви који беху с њим, од јереси садукејске, и напунише се зависти,

¹⁸туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁸И дигоше руке своје на апостоле, и метнуше их у општи затвор.

¹⁹Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

¹⁹А анђео Господњи отвори ноћу врата тамничка, и изведавши их рече:

²⁰Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²⁰Идите и станите у цркви те говорите народу све речи овог живота.

²¹Те, като чуха [това], на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат [апостолите].

²¹А кад они чуше, уђоше ујутру у цркву, и учаху. А кад дође поглавар свештенички и који беху с њим, сазваше сабор и све старешине од синова Израиљевих, и послаше у тамницу да их доведу.

²²Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²²А кад слуге отидоше, не нађоше их у тамници; онда се вратише и јавише им

²³Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²³Говорећи: Тамницу нађосмо закључану са сваком тврђом и чуваре где стоје пред вратима; али кад отворисмо, унутра ниједног не нађосмо.

²⁴А началникът на храмовата [стража] и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, [та се чудеха] какво ще последва от това.

²⁴А кад чуше ове речи поглавар свештенички и војвода црквени и остали главари свештенички, не могаху им се начудити шта би то сад било.

²⁵Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁵А неко дође и јави им говорећи: Ено они људи што их бацисте у тамницу, стоје у цркви и уче народ.

²⁶Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, [обаче], без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁶Тада отиде војвода с момцима и доведе их не на силу: јер се бојаху народа да их не побије камењем.

²⁷И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁷А кад их доведоше, поставише их пред сабор, и запита их поглавар свештенички говорећи:

²⁸Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁸Не запретисмо ли вам оштро да не учите у ово име? И гле, напунисте Јерусалим својом науком, и хоћете да баците на нас крв овог човека.

²⁹А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

²⁹А Петар и апостоли одговарајућу рекоше: Већма се треба Богу покоравати неголи људима.

³⁰Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³⁰Бог отаца наших подиже Исуса, ког ви убисте обесивши на дрво.

³¹Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³¹Овог Бог десницом својом узвиси за поглавара и спаса, да да Израиљу покајање и опроштење греха.

³²И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, [както е] и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³²И ми смо Његови сведоци ових речи и Дух Свети ког Бог даде онима који се Њему покоравају.

³³А те, като чуха това, късаха се [от яд], и възнамеряваха да ги убият.

³³А кад они чуше врло се расрдише, и мишљаху да их побију.

³⁴Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁴Али онда устаде у скупштини један фарисеј по имену Гамалиило, законик, поштован од свега народа, и заповеди да апостоли мало изиђу напоље,

³⁵и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁵Па рече њима: Људи Израиљци! Гледајте добро за ове људе шта ћете чинити;

³⁶Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁶Јер пре ових дана уста Тевда, говорећи да је он нешто, за којим пристаде људи на број око четири стотине; он би убијен, и сви који га слушаху разиђоше се и пропадоше.

³⁷След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си [някои от] людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁷Потом уста Јуда Галилејац, у дане преписа, и одвуче доста људи за собом; и он погибе, и сви који га слушаху разасуше се.

³⁸И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁸И сад вам кажем: прођите се ових људи и оставите их; јер ако буде од људи овај савет или ово дело, поквариће се.

³⁹но ако е от Бога, не ще можете го повали. [Пазете се] да не би да се намерите и богопротивници.

³⁹Ако ли је од Бога, не можете га покварити, да се како не нађете као богоборци.

⁴⁰И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴⁰Онда га послушаше, и дозвавши апостоле избише их, и запретише им да не говоре у име Исусово, и отпустише их.

⁴¹А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за [Исусовото] име.

⁴¹А они онда отидоше од сабора радујући се што се удостојише примити срамоту за име Господа Исуса.

⁴²И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

⁴²А сваки дан у цркви и по кућама не престајаху учити и проповедати јеванђеље о Исусу Христу.