¹И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата [стража] и садукеите надойдоха върху тях,

¹А кад они говораху народу, наиђоше на њих свештеници и војвода црквени и садукеји;

²възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, [в името на] Исуса, възкресението на мъртвите.

²И расрдише се, што они уче људе и јављају у Исусу васкрсење из мртвих.

³И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

³И дигоше на њих руке, и метнуше их у затвор до ујутру: јер већ беше вече.

⁴А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на [повярвалите] мъже стигна до пет хиляди.

⁴А од оних који слушаху реч многи вероваше, и постаде број људи око пет хиљада.

⁵И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁵А кад би ујутру, скупише се кнезови њихови и старешине и књижевници у Јерусалим,

⁶и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁶А Ана поглавар свештенички и Кајафа и Јован и Александар и колико их год беше од рода свештеничког;

⁷И като поставиха [Петра и Иоана] насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

⁷И метнувши их на средину питаху: Каквом силом или у чије име учинисте ви ово?

⁸Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

⁸Тада Петар напунивши се Духа Светог рече им: Кнезови народни и старешине Израиљеве!

⁹ако ни изпитвате днес за едно благодеяние [сторено] на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

⁹Ако нас данас питате за добро дело које учинисмо болесном човеку те он оздрави:

¹⁰да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това [име] тоя [човек] стои пред вас здрав.

¹⁰Да је на знање свима вама и свему народу Израиљевом да у име Исуса Христа Назарећанина, ког ви распесте, ког Бог подиже из мртвих, стоји овај пред вама здрав.

¹¹Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹¹Ово је камен који ви зидари одбацисте, а постаде глава од угла: и нема ни у једном другом спасења;

¹²И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹²Јер нема другог имена под небом даног људима којим би се ми могли спасти.

¹³А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹³А кад видеше слободу Петрову и Јованову, и знајући да су људи некњижевни и прости, дивљаху се, и знаху их да беху с Исусом.

¹⁴А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

¹⁴А видећи исцељеног човека где с њима стоји не могаху ништа противу рећи.

¹⁵Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁵Онда им заповедише да изиђу напоље из савета, па питаху један другог

¹⁶Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁶Говорећи: Шта ћете чинити овим људима? Јер велики знак што учинише они познат је свима који живе у Јерусалиму, и не можемо одрећи;

¹⁷Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

¹⁷Али да се даље не разилази по народу, да им оштро запретимо да више не говоре за име ово никоме.

¹⁸Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

¹⁸И дозвавши их заповедише им да ништа не спомињу нити да уче у име Исусово.

¹⁹А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

¹⁹Петар и Јован одговарајући рекоше им: Судите је ли право пред Богом да вас већма слушамо неголи Бога?

²⁰защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²⁰Јер ми не можемо не говорити шта видесмо и чусмо.

²¹А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

²¹А они запретивши им пустише их, не нашавши ништа како би их мучили, народа ради; јер сви хваљаху Бога за оно што се беше догодило.

²²Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

²²Јер оном човеку беше више од четрдесет година на коме се догоди ово чудо здравља.

²³И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

²³А кад их отпустише, дођоше к својима, и јавише им шта рекоше главари свештенички и старешине.

²⁴А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

²⁴А они кад чуше, једнодушно подигоше глас к Богу и рекоше: Господе Боже, Ти који си створио небо и земљу и море и све што је у њима;

²⁵Ти чрез Светия Дух, [говорещ] чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

²⁵Који устима Давида слуге свог рече: Зашто се буне незнабошци, и народи измишљају празне речи?

²⁶Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

²⁶Састаше се цареви земаљски, и кнезови се сабраше уједно на Господа и на Христа Његовог.

²⁷Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

²⁷Заиста се сабраше у овом граду на светог Сина Твог Исуса, ког си помазао, Ирод и понтијски Пилат с незнабошцима и с народом Израиљевим,

²⁸за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

²⁸Да учине шта рука Твоја и савет Твој напред одреди да буде.

²⁹И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

²⁹И сад Господе! Погледај на њихове претње, и дај слугама својим да говоре са сваком слободом реч Твоју;

³⁰докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

³⁰И пружај руку своју на исцељивање и да знаци и чудеса буду именом светог Сина Твог Исуса.

³¹И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

³¹И пошто се они помолише Богу затресе се место где беху сабрани, и напунише се сви Духа Светог, и говораху реч Божју са слободом.

³²А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един [от тях] не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

³²А у народа који верова беше једно срце и једна душа; и ниједан не говораше за имање своје да је његово, него им све беше заједничко.

³³И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

³³И апостоли с великом силом сведочаху за васкрсење Господа Исуса Христа; и благодат велика беше на свима њима:

³⁴Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

³⁴Јер ниједан међу њима не беше сиромашан, јер колико их год беше који имаху њиве или куће, продаваху и доношаху новце што узимаху зато,

³⁵и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

³⁵И метаху пред ноге апостолима; и даваше се свакоме као што ко требаше.

³⁶Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

³⁶А Јосија, прозвани од апостола Варнава, које значи Син утехе, Левит родом из Кипра,

³⁷като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

³⁷Он имаше њиву, и продавши је донесе новце и метну апостолима пред ноге.