¹И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

¹А чуше и апостоли и браћа који беху у Јудеји да и незнабошци примише реч Божју.

²И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

²И кад изиђе Петар у Јерусалим, препираху се с њим који беху из обрезања,

³При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

³Говорећи: Ушао си к људима који нису обрезани, и јео си с њима.

⁴А Петър захвана, та им изложи наред [станалото], като каза:

⁴А Петар почевши казиваше им редом говорећи:

⁵Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

⁵Ја бејах у граду Јопи на молитви, и дошавши изван себе видех утвару, где силази суд некакав као велико платно на четири рогља и спушта се с неба, и дође до преда ме.

⁶В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

⁶Погледавши у њ опазих и видех четвороножна земаљска, и звериње и бубине и птице небеске.

⁷Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

⁷А чух глас који ми говори: Устани, Петре! Покољи и поједи.

⁸Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

⁸А ја рекох: Нипошто Господе! Јер ништа погано и нечисто никад не уђе у уста моја.

⁹Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

⁹А глас ми одговори другом с неба говорећи: Шта је Бог очистио ти не погани.

¹⁰Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

¹⁰А ово би трипут; и узе се опет све на небо.

¹¹И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

¹¹И гле, одмах три човека сташе пред кућом у којој бејах, послани из Ћесарије к мени.

¹²И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика [между човеците], а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

¹²А Дух ми рече да идем с њима не премишљајући ништа. А дођоше са мном и ово шест браће, и уђосмо у кућу човекову.

¹³И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати [човеци] в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

¹³И каза нам како виде анђела у кући својој који је стао и казао му: Пошљи људе у Јопу и дозови Симона прозваног Петра,

¹⁴той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

¹⁴Који ће ти казати речи којима ћеш се спасти ти и сав дом твој.

¹⁵И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

¹⁵А кад ја почех говорити сиђе Дух Свети на њих, као и на нас у почетку.

¹⁶Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

¹⁶Онда се опоменух речи Господње како говораше: Јован је крстио водом, а ви ћете се крстити Духом Светим.

¹⁷И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та [да] можех да възпрепятствувам на Бога?

¹⁷Кад им дакле Бог даде једнак дар као и нама који верујемо Господа свог Исуса Христа; ја ко бејах да би могао забранити Богу?

¹⁸Като чуха това, те престанаха [да възразяват], и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

¹⁸А кад чуше ово, умукоше, и хваљаху Бога говорећи: Дакле и незнабошцима Бог даде покајање за живот.

¹⁹Между това, разпръснатите от гонението, което стана по [убиването] на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

¹⁹А они што се расејаше од невоље која поста за Стефана, прођоше тја до Финикије и Кипра и Антиохије, ником не говорећи реч до самим Јеврејима.

²⁰Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

²⁰А неки од њих беху Кипрани и Киринци, који ушавши у Антиохију говораху Грцима проповедајући јеванђеље о Господу Исусу.

²¹Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

²¹И беше рука Божија с њима; и много их вероваше и обратише се ка Господу.

²²И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

²²А дође реч о њима до ушију цркве која беше у Јерусалиму; и послаше Варнаву да иде тја до Антиохије;

²³който като дойде и видя [делото] на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

²³Који дошавши и видевши благодат Божју, обрадова се, и мољаше све да тврдим срцем остану у Господу;

²⁴Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

²⁴Јер беше човек благ и пун Духа Светог и вере. И обрати се многи народ ка Господу.

²⁵Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

²⁵Варнава, пак, изиђе у Тарс да тражи Савла; и кад га нађе, доведе га у Антиохију.

²⁶и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

²⁶И они се целу годину састајаше онде с црквом, и учише многи народ; и најпре у Антиохији назваше ученике хришћанима.

²⁷И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

²⁷А у те дане сиђоше из Јерусалима пророци у Антиохију.

²⁸един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

²⁸И уставши један од њих, по имену Агав, објави глад велику која хтеде бити по васионом свету; који и би за Клаудија ћесара.

²⁹Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

²⁹А од ученика одреди сваки колико који могаше да пошаљу у помоћ браћи која живљаху у Јудеји.

³⁰което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

³⁰Које и учинише пославши старешинама преко руке Варнавине и Савлове.