¹Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

¹У оно пак време подиже Ирод цар руке да мучи неке од цркве.

²Уби с меч Иоановия брат Якова;

²И погуби Јакова брата Јовановог мачем.

³и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. [Това] беше [през] дните на безквасните хлябове.

³И видевши да је то по вољи Јеврејима настави да ухвати и Петра (а беху дани пресних хлебова),

⁴И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

⁴Ког и ухвати и баци у тамницу и предаде га четворици четвртника војничких да га чувају, и мишљаше га по пасхи извести пред народ.

⁵И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

⁵И тако Петра чуваху у тамници; а црква мољаше се за њега Богу без престанка.

⁶И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

⁶А кад хтеде Ирод да га изведе, ону ноћ спаваше Петар међу двојицом војника, окован у двоје вериге, а стражари пред вратима чуваху тамницу.

⁷И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

⁷И гле, анђео Господњи приступи, и светлост обасја по соби, и куцнувши Петра у ребра пробуди га говорећи: Устани брже. И спадоше му вериге с руку.

⁸И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

⁸А анђео му рече: Опаши се, и обуј опанке своје. И учини тако. И рече му анђео: Обуци хаљину своју, па хајде за мном.

⁹И [Петър] излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

⁹И изишавши иђаше за њим, и не знаше да је то истина што анђео чињаше, него мишљаше да види утвару.

¹⁰А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха [през нея], изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

¹⁰А кад прођоше прву стражу и другу и дођоше к вратима гвозденим која вођаху у град, она им се сама отворише; и изишавши прођоше једну улицу, и анђео одмах одступи од њега.

¹¹И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

¹¹И кад дође Петар к себи рече: Сад заиста видим да Бог посла анђела свог те ме избави из руку Иродових и од свега чекања народа јеврејског.

¹²И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

¹²И размисливши дође кући Марије матере Јована који се зваше Марко, где беху многи сабрани и мољаху се Богу.

¹³И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша [кой е].

¹³А кад куцну Петар у врата од двора, приступи девојка по имену Рода, да чује.

¹⁴И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

¹⁴И познавши глас Петров од радости не отвори врата, него утрча и каза да Петар стоји пред вратима.

¹⁵А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че [това що им казва] е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

¹⁵А они јој рекоше: Јеси ли ти луда? А она потврђиваше да је тако. А они говораху: Анђео је његов.

¹⁶А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

¹⁶А Петар једнако куцаше. А кад отворише, видеше га, и удивише се.

¹⁷А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

¹⁷А он махнувши на њих руком да ћуте, каза им како га Господ изведе из тамнице; и рече: јавите ово Јакову и браћи. И изишавши отиде на друго место.

¹⁸А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

¹⁸А кад би дан, беше не мала буна међу војницима, шта то би од Петра.

¹⁹А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

¹⁹А кад га Ирод заиска и не нађе, онда испита стражаре, и заповеди да их одведу; и изишавши из Јудеје у Ћесарију онамо живљаше.

²⁰А [Ирод] беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха [поддръжката] на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

²⁰Јер се Ирод срђаше на Тирце и Сидонце. Али они једнодушно дођоше к њему, и узевши на своју руку Власта, постељника царевог, искаху мира, јер се њихове земље храњаху од његовог царства.

²¹И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

²¹А у одређени дан обуче се Ирод у царску хаљину, и седавши на престо говораше им;

²²А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

²²А народ викаше: Ово је глас Божји, а не човечији.

²³И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

²³Али уједанпут удари га анђео Господњи: јер не даде славе Богу; и будући изједен од црви издахну.

²⁴Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

²⁴А реч Божија растијаше и множаше се.

²⁵А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в [Антиохия] и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.

²⁵А Варнава и Савле предавши помоћ вратише се из Јерусалима у Антиохију, узевши са собом Јована који се зваше Марко.