¹А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

¹А у цркви која беше у Антиохији беху неки пророци и учитељи, то јест: Варнава и Симеун који се зваше Нигар, и Лукије Киринац, и Манаил одгајени с Иродом четворовласником, и Савле.

²И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

²А кад они служаху Господу и пошћаху, рече Дух Свети: Одвојте ми Варнаву и Савла на дело на које их позвах.

³Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

³Тада постивши и помоливши се Богу метнуше руке на њих, и отпустише их.

⁴И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

⁴Ови дакле послани од Духа Светог сиђоше у Селеукију, и оданде отпловише у Кипар.

⁵И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

⁵И дошавши у Саламин јавише реч Божју у зборницама јеврејским; а имаху и Јована слугу.

⁶И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

⁶А кад прођоше острво тја до Пафа, нађоше некаквог човека врачара, и лажног пророка, Јеврејина, коме беше име Варисус,

⁷който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя [последният] повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

⁷Који беше с намесником Срђем Павлом, човеком разумним. Овај дозвавши Варнаву и Савла заиска да чује реч Божју.

⁸Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

⁸А Елима врачар (јер то значи име његово) стаде им се супротити, гледајући да одврати намесника од вере.

⁹Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

⁹А Савле који се зваше и Павле, пун Духа Светог погледавши на њ

¹⁰О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

¹⁰Рече: О напуњени сваког лукавства и сваке пакости, сине ђавољи! Непријатељу сваке правде! Зар не престајеш кварити праве путеве Господње?

¹¹И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за [известно] време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

¹¹И сад ето руке Господње на те, и да будеш слеп да не видиш сунце за неко време. И уједанпут нападе на њ мрак и тама, и пипајући тражаше вођу.

¹²Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

¹²Тада намесник, кад виде шта би, верова, дивећи се науци Господњој.

¹³А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

¹³А кад се Павле са својим друштвом одвезе из Пафа, дођоше у Пергу памфилијску; а Јован се одвоји од њих, и врати се у Јерусалим.

¹⁴А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

¹⁴А они отишавши из Перге дођоше у Антиохију писидијску, и ушавши у зборницу у дан суботни седоше.

¹⁵И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

¹⁵А по читању закона и пророка послаше старешине зборничке к њима говорећи: Људи браћо! Ако је у вама реч утехе за народ, говорите.

¹⁶Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

¹⁶А Павле уставши и махнувши руком рече: Људи Израиљци и који се Бога бојите! Чујте.

¹⁷Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

¹⁷Бог народа овог изабра оце наше, и подиже народ кад беху дошљаци у земљи мисирској, и руком високом изведе их из ње.

¹⁸И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

¹⁸И до четрдесет година прехрани их у пустињи.

¹⁹И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели [им] тяхната земя да [им бъде] наследство за около четиристотин и петдесет години.

¹⁹И затрвши седам народа у земљи хананској на коцке раздели им земљу њихову.

²⁰След това [им] дава съдии до пророка Самуила.

²⁰И потом на четири стотине и педесет година даде им судије до Самуила пророка.

²¹После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

²¹И од тада искаше цара, и даде им Бог Саула, сина Кисовог, човека од колена Венијаминовог, за четрдесет година.

²²И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

²²И уклонивши њега подиже им Давида за цара, коме и рече сведочећи: Нађох Давида сина Јесејевог, човека по срцу мом, који ће испунити све воље моје.

²³От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

²³Од његовог семена подиже Бог по обећању Израиљу спаса Исуса;

²⁴след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

²⁴Кад Јован пред Његовим доласком проповеда крштење покајања свему народу Израиљевом.

²⁵И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм [Оня, Когото очаквате]; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

²⁵И кад свршиваше Јован течење своје, говораше: Ко мислите да сам ја нисам ја; него ево иде за мном, коме ја нисам достојан разрешити ремен на обући Његовој.

²⁶Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

²⁶Људи браћо! Синови рода Авраамовог, и који се међу вама Бога боје! Вама се посла реч овог спасења.

²⁷Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да [разберат] пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха [ги] като [Го] осъдиха.

²⁷Јер они што живе у Јерусалиму, и кнезови њихови, не познаше Овог и гласове пророчке који се читају сваке суботе, осудивши Га извршише.

²⁸Без да намерят [в Него] нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

²⁸И не нашавши ниједне кривице смртне молише Пилата да Га погуби.

²⁹И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

²⁹И кад свршише све што је писано за Њега, скинуше Га с дрвета и метнуше у гроб.

³⁰Но Бог Го възкреси от мъртвите.

³⁰А Бог васкрсе Га из мртвих.

³¹И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

³¹И показива се много дана онима што излазише с Њим из Галилеје у Јерусалим, који су сад сведоци Његови пред народом.

³²И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

³²И ми вам јављамо обећање које би очевима нашим да је ово Бог испунио нама, деци њиховој, подигнувши Исуса;

³³че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

³³Као што је написано и у другом псалму: Ти си мој Син, ја Те данас родих.

³⁴А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

³⁴А да Га из мртвих васкрсе да се више не врати у труљење овако каже: Даћу вам светињу Давидову верну.

³⁵Защото и в друг [Псалом] казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

³⁵Зато и на другом месту говори: Нећеш дати да Твој Светац види труљење.

³⁶Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

³⁶Јер Давид послуживши роду свом по вољи Божјој умре, и метнуше га код отаца његових, и виде труљење.

³⁷А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

³⁷А ког Бог подиже не виде труљење.

³⁸И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

³⁸Тако да вам је на знање, људи браћо! Да се кроза Њ вама проповеда опроштење греха.

³⁹и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

³⁹И од свега, од чега се не могосте оправдати у закону Мојсијевом, оправдаће се у Њему сваки који верује.

⁴⁰Затова внимавайте да не би да [ви] постигне казаното от пророците:

⁴⁰Гледајте дакле да не дође на вас оно што је казано у пророцима:

⁴¹"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

⁴¹Видите, немарљиви! И чудите се, и нек вас нестане; јер ја чиним дело у ваше дане, дело које нећете веровати ако вам ко усказује.

⁴²Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

⁴²А кад излажаху из зборнице јеврејске, мољаху незнабошци да им се ове речи у другу суботу говоре.

⁴³И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

⁴³А кад се сабор разиђе, пођоше за Павлом и за Варнавом многи од Јевреја и побожних дошљака; а они говорећи им световаху их да остану у благодати Божјој.

⁴⁴На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

⁴⁴А у другу суботу сабра се готово сав град да чују речи Божје.

⁴⁵А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

⁴⁵А кад видеше Јевреји народ, напунише се зависти, и говораху противно речима Павловим насупрот говорећи и хулећи.

⁴⁶Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

⁴⁶А Павле и Варнава ослободивши се рекоше: Вама је најпре требало да се говори реч Божја; али кад је одбацујете, и сами се показујете да нисте достојни вечног живота, ево се обрћемо к незнабошцима.

⁴⁷Защото така ни заповяда Господ, [казвайки]: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

⁴⁷Јер нам тако заповеди Господ: Поставих те за видело незнабошцима, да будеш спасење до самог краја земље.

⁴⁸И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

⁴⁸А кад чуше незнабошци, радоваху се и слављаху реч Божју, и вероваху колико их беше приправљено за живот вечни.

⁴⁹И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

⁴⁹И реч се Божја разношаше по свој околини.

⁵⁰А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

⁵⁰Али Јевреји подговорише побожне и поштене жене и старешине градске те подигоше гоњење на Павла и Варнаву, и истераше их из своје земље.

⁵¹А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

⁵¹А они отресавши на њих прах са својих ногу дођоше у Иконију.

⁵²А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

⁵²А ученици пуњаху се радости и Духа Светог.