¹А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

¹У Иконији пак догоди се да они заједно уђоше о зборницу јеврејску, и говораху тако да верова велико мноштво Јевреја и Грка.

²А непокорните [на Божието учение] юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

²А Јевреји који не вероваху подбунише и раздражише душе незнабожаца на браћу.

³Но пак те преседяха [там] доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

³Али они осташе доста времена говорећи слободно у Господу који сведочаше реч благодати своје и даваше те се твораху знаци и чудеса рукама њиховим.

⁴И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁴А мноштво градско раздели се, и једни беху с Јеврејима, а једни с апостолима.

⁵И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁵А кад навалише и незнабошци и Јевреји са својим поглаварима да им досаде и камењем да их побију,

⁶те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните [им] места,

⁶Они дознавши побегоше у градове ликаонске, у Листру и у Дерву и у околину њихову.

⁷и проповядваха благовестието.

⁷И онамо проповедаху јеванђеље.

⁸А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁸И један човек у Листри сеђаше немоћан у ногама, и беше хром од утробе матаре своје, и не беше никад ходио.

⁹Той слушаше Павла като говореше; а [Павел], като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

⁹Овај слушаше Павла где говори. Павле погледавши на њ и видевши да верује да ће оздравити,

¹⁰рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹⁰Рече великим гласом: Теби говорим у име Господа Исуса Христа, устани на своје ноге управо. И скочи, и хођаше.

¹¹А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹¹А кад виде народ шта учини Павле, подигоше глас свој говорећи ликаонски: Богови начинише се као људи, и сиђоше к нама.

¹²И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹²И називаху Варнаву Јупитером, а Павла Меркуријем, јер он управљаше речју.

¹³И жрецът при Юпитеровото [капище], което беше пред града, приведе юнци и [донесе] венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹³А свештеник Јупитера који беше пред градом њиховим доведе јунце, и донесе венце пред врата, и с народом хтеде да приноси жртву.

¹⁴Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁴А кад чуше апостоли, Варнава и Павле, раздреше хаљине своје, и скочише међу народ вичући и говорећи:

¹⁵О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁵Људи! Шта то чините? И ми смо као и ви смртни људи, који вам проповедамо јеванђеље да се од ових лажних ствари обратите к Богу Живом, који створи небо и земљу и море и све што је у њима;

¹⁶Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁶Који у прошавшим нараштајима беше пустио све народе да иду својим путевима:

¹⁷ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁷И опет не остави себе непосведоченог, чинећи добро, дајући нам с неба дажд и године родне, пунећи срца наша јелом и весељем.

¹⁸И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁸И ово говорећи једва уставише народ да им не приносе жртве, него да иде сваки својој кући. А док они живљаху онде и учаху,

¹⁹Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

¹⁹Дођоше из Антиохије и из Иконије некакви Јевреји, и кад се они препираху слободно, подговорише народ да их одустану, говорећи да ништа право не говоре, него све лажу. И подговоривши народ засуше Павла камењем и извукоше га из града мислећи да је мртав.

²⁰А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²⁰А кад га опколише ученици његови, устаде и уђе у град, и сутрадан изиђе с Варнавом у Дерву.

²¹И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²¹И проповедивши јеванђеље граду оном и научивши многе вратише се у Листру и Иконију и Антиохију.

²²и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и [ги учеха], че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²²Утврђујући душе ученика и саветујући их да остану у вери, и да нам кроз многе невоље ваља ући у царство Божје.

²³И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²³И поставивши им старешине по свим црквама, и помоливши се Богу с постом, предадоше их Господу кога вероваше.

²⁴И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁴И прошавши Писидију дођоше у Памфилију.

²⁵и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁵И говоривши реч Господњу у Перзи сиђоше у Аталију.

²⁶Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което [сега] бяха извършили.

²⁶И оданде отпловише у Антиохију, одакле беху предани благодати Божјој на дело које свршише.

²⁷И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁷А кад дођоше и сабраше цркву, казаше све шта учини Бог с њима, и како отвори незнабошцима врата вере.

²⁸И [там] преседяха доста време с учениците.

²⁸И осташе онде не мало времена с ученицима.