¹А някои слязоха от Юдея и учеха братята [казвайки]: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

¹И неки сишавши из Јудеје учаху браћу: Ако се не обрежете по обичају Мојсијевом, не можете се спасти.

²И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, [братята] наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

²А кад поста расправа, и Павле и Варнава не мало се препираше с њима, одредише да Павле и Варнава и други неки од њих иду горе к апостолима и старешинама у Јерусалим за ово питање.

³Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

³А они онда спремљени од цркве, пролажаху кроз Финикију и Самарију казујући обраћање незнабожаца, и чињаху велику радост свој браћи.

⁴А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁴А кад дођоше у Јерусалим, прими их црква и апостоли и старешине, и казаше све што учини Бог с њима, и како отвори незнабошцима врата вере.

⁵Но, [рекоха те], някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват [езичниците], и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁵Онда усташе неки од јереси фарисејске који беху веровали, и говораху да их ваља обрезати, и заповедити да држе закон Мојсијев.

⁶Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁶А апостоли и старешине сабраше се да извиде ову реч.

⁷И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас [мене], щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁷И по многом већању уста Петар и рече: Људи браћо! Ви знате да Бог од првих дана изабра између нас да из мојих уста чују незнабошци реч јеванђеља и да верују.

⁸И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁸И Бог, који познаје срца, посведочи им и даде им Духа Светог као и нама.

⁹и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

⁹И не постави никакве разлике међу нама и њима, очистивши вером срца њихова.

¹⁰Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹⁰Сад дакле шта кушате Бога и хоћете да метнете ученицима јарам на врат, ког ни очеви наши ни ми могосмо понети?

¹¹Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹¹Него верујемо да ћемо се спасти благодаћу Господа Исуса Христа као и они.

¹²Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹²Онда умуче све мноштво, и слушаху Варнаву и Павла који приповедаху колике знаке и чудеса учини Бог у незнабошцима преко њих.

¹³И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹³А кад они умукоше, одговори Јаков говорећи: Људи браћо! Послушајте мене.

¹⁴Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁴Симон каза како Бог најпре походи и прими из незнабожаца народ к имену свом.

¹⁵С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁵И с овим се ударају речи пророка, као што је написано:

¹⁶"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁶Потом ћу се вратити, и сазидаћу дом Давидов, који је пао, и његове развалине поправићу, и подигнућу га,

¹⁷За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁷Да потраже Господа остали људи и сви народи у којима се име моје спомену, говори Господ који твори све ово.

¹⁸Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁸Богу су позната од постања света сва дела Његова;

¹⁹Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

¹⁹Зато ја велим да се не дира у незнабошце који се обраћају к Богу;

²⁰но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез [ядене] удавено и кръв.

²⁰Него да им се заповеди да се чувају од прилога идолских и од курварства и од удављеног и од крви, и што њима није мило другима да не чине.

²¹Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия [закон], който се и прочита всяка събота в синагогите.

²¹Јер Мојсије има од старих времена у свим градовима који га проповедају, и по зборницама чита се сваке суботе.

²²Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

²²Тада нађоше за добро апостоли и старешине са свом црквом да изберу између себе двојицу и да пошљу у Антиохију с Павлом и Варнавом, Јуду који се зваше Варсава, и Силу, људе знамените међу браћом.

²³И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

²³И написаше рукама својим ово: Апостоли и старешине и браћа поздрављају браћу која су по Антиохији и Сирији и Киликији што су од незнабожаца.

²⁴Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

²⁴Будући да ми чусмо да неки од нас изишавши сметоше вас речима, и раслабише душе ваше говорећи вам да се обрезујете и да држите закон, којима ми не заповедисмо;

²⁵то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

²⁵Зато нађосмо за добро ми једнодушно сабрани избране људе послати вама с љубазним нашим Варнавом и Павлом,

²⁶човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

²⁶С људима који су предали душе своје за име Господа нашег Исуса Христа.

²⁷И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

²⁷Посласмо дакле Јуду и Силу, који ће то и речима казати.

²⁸Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

²⁸Јер нађе за добро Свети Дух и ми да никаквих тегоба више не мећемо на вас осим ових потребних:

²⁹да се въздържате от [ядене] идоложертвено, кръв и удавено, [тоже] и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

²⁹Да се чувате од прилога идолских и од крви и од удављеног и од курварства, и шта нећете да се чини вама не чините другима; од чега ако се чувате, добро ћете чинити. Будите здрави.

³⁰И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките [вярващи] дадоха [им] посланието.

³⁰А кад их опремише, дођоше у Антиохију, и сабравши народ предаше посланицу.

³¹И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението [що им даваше].

³¹А кад прочиташе, обрадоваше се утеси.

³²А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

³²А Јуда и Сила, који и пророци беху, многим речима утешише браћу и утврдише.

³³И след като преседяха [там] известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

³³И пошто бише онамо неко време, отпустише их браћа с миром к апостолима.

³⁴[Но Сила видя за добре да поседи още там].

³⁴Сила нађе за добро да остане онамо, А Јуда се врати у Јерусалим.

³⁵А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

³⁵А Павле и Варнава живљаху у Антиохији и учаху и проповедаху реч Господњу с многима другим.

³⁶А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

³⁶А после неколико дана рече Павле Варнави: Хајде да се вратимо и да обиђемо браћу по свим градовима по којима проповедасмо реч Господњу како живе.

³⁷И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

³⁷А Варнава хтеде да узму са собом Јована прозваног Марка.

³⁸а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях [още] от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

³⁸Павле пак говораше: Оног који нас је одустао у Памфилији и није ишао с нама на дело на које смо били одређени, да не узимамо са собом.

³⁹И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

³⁹Тако постаде распра да се они раздвојише, и Варнава узевши Марка отплови у Кипар.

⁴⁰а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

⁴⁰А Павле избравши Силу изиђе предан благодати Божјој од браће.

⁴¹И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

⁴¹И пролажаше кроз Сирију и Киликију утврђујући цркве.