¹Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

¹Речи проповедника, сина Давидовог цара у Јерусалиму.

²Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

²Таштина над таштинама, вели проповедник, таштина над таштинама, све је таштина.

³Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

³Каква је корист човеку од свега труда његовог, којим се труди под сунцем?

⁴Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁴Нараштај један одлази и други долази, а земља стоји увек.

⁵Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁵Сунце излази и залази, и опет хити на место своје одакле излази.

⁶Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁶Ветар иде на југ и обрће се, и у обртању свом враћа се.

⁷Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁷Све реке теку у море, и море се не препуња; одакле теку реке, онамо се враћају да опет теку.

⁸Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже [до колко; ]Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁸Све је мучно, да човек не може исказати; око се не може нагледати, нити се ухо може наслушати.

⁹Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

⁹Шта је било то ће бити, шта се чинило то ће се чинити, и нема ништа ново под сунцем.

¹⁰Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹⁰Има ли шта за шта би ко рекао: Види, то је ново? Већ је било за векова који су били пре нас.

¹¹Не се помнят предишните [поколения;] Нито ще се помнят послешните, грядущите, [поколения, ]Между ония, които ще идат подир.

¹¹Не помиње се шта је пре било; ни оно што ће после бити неће се помињати у оних који ће после настати.

¹²Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹²Ја проповедник бејах цар над Израиљем у Јерусалиму.

¹³И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

¹³И управих срце своје да тражим и разберем мудрошћу све што бива под небом; тај мучни посао даде Бог синовима људским да се муче око њега.

¹⁴Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁴Видех све што бива под сунцем, и гле, све је таштина и мука духу.

¹⁵Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁵Шта је криво не може се исправити, и недостаци не могу се избројати.

¹⁶Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁶Ја рекох у срцу свом говорећи: Ево, ја постах велик, и претекох мудрошћу све који бише пре мене у Јерусалиму, и срце моје виде много мудрости и знања.

¹⁷И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁷И управих срце своје да познам мудрост и да познам безумље и лудост; па дознах да је и то мука духу.

¹⁸Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

¹⁸Јер где је много мудрости, много је бриге, и ко умножава знање умножава муку.