¹Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

¹Ја рекох у срцу свом: Дај да те окушам весељем; уживај добра. Али гле и то беше таштина.

²Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

²Смеху рекох: Лудујеш; и весељу: Шта то радиш?

³Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

³Размишљах у срцу свом да пуштам тело своје на пиће, и срцем својим управљајући мудро да се држим лудости докле не видим шта би добро било синовима људским да чине под небом док су живи.

⁴Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

⁴Велика дела учиних: сазидах себи куће, насадих себи винограде;

⁵Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

⁵Начиних себи вртове и воћњаке, и насадих у њима свакојаких дрвета родних;

⁶Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

⁶Начиних себи језера водена да заливам из њих шуму где расту дрвета;

⁷Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

⁷Набавих себи слуга и слушкиња, и имах слуга рођених у кући мојој; и имах говеда и оваца више од свих који бише пре мене у Јерусалиму;

⁸Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

⁸Такође накупих себи сребра и злата и заклада од царева и земаља; набавих себи певача и певачица и милина људских, и справа музичких свакојаких.

⁹Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

⁹И тако постах већи и силнији од свих који бише пре мене у Јерусалиму; и мудрост моја оста са мном.

¹⁰И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

¹⁰И шта год жељаху очи моје, не брањах им нити ускраћивах срцу свом какво весеље, него се срце моје весељаше са сваког труда мог, и то ми беше део од сваког труда мог.

¹¹Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

¹¹А кад погледах на сва дела своја што урадише руке моје, и на труд којим се трудих да урадим, гле, све беше таштина и мука духу, и нема користи под сунцем.

¹²И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що [може да стори] човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

¹²Тада се обратих да видим мудрост и лудост и безумље, јер шта би чинио човек који би настао после цара? Шта је већ учињено.

¹³Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

¹³И видех да је боља мудрост од лудости, као што је боља светлост од мрака.

¹⁴На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

¹⁴Мудри има очи у глави, а безумни иде по мраку; али такође дознах да једнако бива свима.

¹⁵Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

¹⁵Зато рекох у срцу свом: Мени ће бити као безумнику што бива; шта ће ми дакле помоћи што сам мудар? И рекох у срцу свом: и то је таштина.

¹⁶Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

¹⁶Јер се неће спомињати мудрац као ни безумник до века; јер што сада јесте, све се заборавља после, и мудрац умире као и безумник.

¹⁷Затова намразих живота, Защото тежки ми [се видяха] делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁷Зато ми омрзе живот, јер ми није мило шта бива под сунцем, јер је све таштина и мука духу.

¹⁸Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

¹⁸И омрзе ми сав труд мој око ког се трудих под сунцем, јер ћу га оставити човеку који ће настати након мене.

¹⁹И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

¹⁹И ко зна хоће ли бити мудар или луд? И опет ће бити господар од свега труда мог око ког се трудих и мудровах под сунцем. И то је таштина.

²⁰Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

²⁰Зато дођох на то да ми срце изгуби надање о сваком труду око ког се трудих под сунцем.

²¹Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави[ всичко] за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

²¹Јер има људи који се труде мудро и разумно и право, па то остављају у део другом који се није трудио око тога. И то је таштина и велико зло.

²²Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

²²Јер шта има човек од свега труда свог и од муке срца свог, коју подноси под сунцем?

²³Понеже всичките му дни са [само] печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

²³Јер су сви дани његови мука, а послови његови брига; ни ноћу се не одмара срце његово. И то је таштина.

²⁴Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

²⁴Није ли, дакле, добро човеку да једе и пије и да гледа да му је души добро од труда његовог? Ја видех и то да је из руке Божије.

²⁵Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

²⁵Јер ко је јео и уживао више него ја?

²⁶Понеже [Бог] дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде [всичко] на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

²⁶Јер човеку који Му је по вољи даје мудрост и разум и радост, а грешнику даје муку да сабира и скупља да да ономе који је по вољи Богу. И то је таштина и мука духу.