¹Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

¹Свему има време, и сваком послу под небом има време.

²Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

²Има време кад се рађа, и време кад се умире; време кад се сади, и време кад се чупа посађено;

³Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

³Време кад се убија, и време кад се исцељује; време кад се разваљује, и време кад се гради.

⁴Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

⁴Време плачу и време смеху; време ридању и време игрању;

⁵Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

⁵Време кад се размеће камење, и време кад се скупља камење; време кад се грли, и време кад се оставља грљење;

⁶Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

⁶Време кад се тече, и време кад се губи; време кад се чува, и време кад се баца;

⁷Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

⁷Време кад се дере, и време кад се сашива; време кад се ћути и време кад се говори.

⁸Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

⁸Време кад се љуби, и време кад се мрзи; време рату и време миру.

⁹Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

⁹Каква је корист ономе који ради од оног око чега се труди?

¹⁰Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

¹⁰Видео сам послове које је Бог дао синовима људским да се муче око њих.

¹¹Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

¹¹Све је учинио да је лепо у своје време, и савет метнуо им је у срце, али да не може човек докучити дела која Бог твори, ни почетка ни краја.

¹²Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си;

¹²Дознах да нема ништа боље за њих него да се веселе и чине добро за живота свог.

¹³И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

¹³И кад сваки човек једе и пије и ужива добра од сваког труда свог, то је дар Божји.

¹⁴Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него.

¹⁴Дознах да шта год твори Бог оно траје довека, не може му се ништа додати нити се од тога може шта одузети; и Бог твори да би Га се бојали.

¹⁵Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

¹⁵Шта је било то је сада, и шта ће бити то је већ било; јер Бог повраћа шта је прошло.

¹⁶Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието, - И мястото на правдата, [а] там неправдата.

¹⁶Још видех под сунцем где је место суда безбожност и место правде безбожност.

¹⁷Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁷И рекох у срцу свом: Бог ће судити праведнику и безбожнику; јер има време свему и сваком послу.

¹⁸Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни.

¹⁸Рекох у срцу свом за синове људске да им је Бог показао да виде да су као стока.

¹⁹Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

¹⁹Јер шта бива синовима људским то бива и стоци, једнако им бива; како гине она тако гину и они, и сви имају исти дух; и човек ништа није бољи од стоке, јер је све таштина.

²⁰Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²⁰Све иде на једно место; све је од праха и све се враћа у прах.

²¹Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²¹Ко зна да дух синова људских иде горе, а дух стоке да иде доле под земљу?

²²Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?

²²Зато видех да ништа нема боље човеку него да се весели оним што ради, јер му је то део; јер ко ће га довести да види шта ће бити после њега?