¹Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

¹Речи цара Лемуила; сабране речи, којима га је учила мати његова.

²Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

²Шта, сине мој, шта, сине утробе моје, и шта, сине завета мојих?

³Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

³Не дај крепост своју женама, ни путеве своје онима што сатиру цареве.

⁴Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат:] Где е спиртното питие?

⁴Није за цареве, Лемуило, није за цареве да пију вино, ни за кнезове да пију силовито пиће,

⁵Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

⁵Да не би пијући заборавио уредбе, и изменио правицу коме невољнику.

⁶Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

⁶Подајте силовито пиће ономе који хоће да пропадне, и вино онима који су тужног срца;

⁷За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

⁷Нека се напије и заборави своје сиромаштво, и да се више не сећа своје муке.

⁸Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

⁸Отварај уста своја за немога, за ствар свих намењених смрти.

⁹Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

⁹Отварај уста своја, суди право, дај правицу невољноме и убогоме.

¹⁰Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

¹⁰Ко ће наћи врсну жену? Јер вреди више него бисер.

¹¹Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

¹¹Ослања се на њу срце мужа њеног, и добитка неће недостајати.

¹²Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

¹²Чини му добро, а не зло, свега века свог.

¹³Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

¹³Тражи вуне и лана, и ради по вољи рукама својим.

¹⁴Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

¹⁴Она је као лађа трговачка, из далека доноси храну своју.

¹⁵При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

¹⁵Устаје док је још ноћ, даје храну чељади својој и посао девојкама својим.

¹⁶Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

¹⁶Мисли о њиви, и узме је, од рада руку својих сади виноград.

¹⁷Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

¹⁷Опасује снагом бедра своја и крепи мишице своје.

¹⁸Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

¹⁸Види како јој је добра радња, не гаси јој се ноћу жижак.

¹⁹Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

¹⁹Рукама својим маша се преслице, и прстима својим држи вретено.

²⁰Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

²⁰Руку своју отвара сиромаху, и пружа руке убогоме.

²¹Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

²¹Не боји се снега за своју чељад, јер сва чељад њена има по двоје хаљине.

²²Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

²²Покриваче сама себи гради, тако платно и скерлет одело јој је

²³Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

²³Зна се муж њен на вратима кад седи са старешинама земаљским.

²⁴Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

²⁴Кошуље гради и продаје, и појасе даје трговцу.

²⁵Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

²⁵Одело јој је крепост и лепота, и осмева се на време које иде.

²⁶Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

²⁶Уста своја отвара мудро и на језику јој је наука блага.

²⁷Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

²⁷Пази на владање чељади своје, и хлеба у лењости не једе.

²⁸Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:

²⁸Синови њени подижу се и благосиљају је; муж њен такође хвали је;

²⁹Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

²⁹Многе су жене биле врсне, али ти их надвишујеш све.

³⁰Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

³⁰Љупкост је преварна и лепота ташта; жена која се боји Господа, она заслужује похвалу.

³¹Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

³¹Подајте јој од плода руку њених, и нека је хвале на вратима дела њена.