¹Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

¹А потом на четрнаест година опет изиђох у Јерусалим с Варнавом, узевши са собом и Тита.

²(А възлязох по откровение). И изложих пред [братята] благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите [от тях], да не би напразно да тичам или да съм тичал.

²Али изиђох по откривењу, и разговорих се с њима за јеванђеље које проповедам у незнабошцима, али насамо с онима који се бројаху као најстарији, да узалуд не трчим или не бих трчао.

³Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

³Али ни Тит, који беше са мном, и беше Грк, не би натеран да се обреже.

⁴и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁴И за лажну браћу која дођоше и привукоше се да уходе слободу нашу коју имамо у Христу Исусу, да нас заробе;

⁵на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁵Којима се ни сахат не подасмо у покорност, да истина јеванђеља остане међу нама.

⁶А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, [казвам], не прибавиха нищо повече на моето [учение];

⁶А за оне који се бројаху да су нешто, какви били да били, ја не марим ништа; јер Бог не гледа ко је ко; јер они који се бројаху као најстарији, мени ништа не додаше;

⁷а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено [да проповядвам] благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁷Него насупрот дознавши да је мени поверено јеванђеље у необрезанима, као Петру у обрезанима

⁸(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене [за апостолство] между езичниците),

⁸(Јер Онај који помаже Петру у апостолству међу обрезанима Онај помаже и мени међу незнабошцима,)

⁹и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

⁹И познавши благодат која је мени дана, Јаков и Кифа и Јован, који се бројаху да су стубови, дадоше деснице мени и Варнави, и пристадоше да ми проповедамо у незнабошцима, а они у обрезанима;

¹⁰[Искаха] само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

¹⁰Само да се опомињемо сиромашних, за које сам се и старао тако чинити.

¹¹А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

¹¹А кад дође Петар у Антиохију, у очи њему против стадох; јер беше зазоран.

¹²Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше [от тях], защото се боеше от обрязаните.

¹²Јер пре док не дођоше неки од Јакова, јеђаше с незнабошцима, а кад дођоше, устручаваше се и одвајаше бојећи се оних који су из обрезања.

¹³И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

¹³И дволичаху с њим и остали Јудејци, тако да и Варнава приста у њихово дволичење.

¹⁴Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

¹⁴А кад ја видех да не иду право к истини јеванђеља, рекох Петру пред свима: Кад ти који си Јеврејин незнабожачки а не јеврејски живиш, зашто незнабошце нагониш да живе јеврејски?

¹⁵Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁵Ми који смо рођени Јевреји, а не грешници из незнабожаца,

¹⁶като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

¹⁶Па дознавши да се човек неће оправдати делима закона, него само вером Исуса Христа, и ми веровасмо Христа Исуса да се оправдамо вером Христовом, а не делима закона: јер се делима закона никакво тело неће оправдати.

¹⁷Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁷Ако ли се ми који тражимо да се оправдамо Христом, нађосмо и сами грешници, дакле је Христос греху слуга? Боже сачувај!

¹⁸Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁸Јер ако опет зидам оно што развалих, показујем се да сам преступник.

¹⁹Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

¹⁹Јер ја законом закону умрех да Богу живим; с Христом се разапех.

²⁰Съразпнах се с Христа, и [сега] вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

²⁰А ја више не живим, него живи у мени Христос. А што сад живим у телу, живим вером Сина Божјег, коме омилех, и предаде себе за мене.

²¹Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се [придобива] чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

²¹Не одбацујем благодати Божје; јер ако правда кроз закон долази, то Христос узалуд умре.