¹О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан [като] разпнат?

¹О неразумни Галати! Ко вас је опчинио да се не покоравате истини? Ви, којима пред очима беше написан Исус Христос, а сад се међу вама разапе.

²Това само желая да науча от вас: Чрез дела, [изисквани] от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в [евангелското] послание?

²Ово једно хоћу од вас да дознам, или Духа примисте кроз дела закона или кроз чувење вере?

³Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

³Тако ли сте неразумни? Почевши Духом, сад телом свршујете?

⁴Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

⁴Тако ли узалуд пострадасте? Кад би било само узалуд!

⁵Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, [изисквани] от закона ли [върши това], или чрез вяра в посланието,

⁵Који вам дакле даје Духа и чини чудеса међу вама, чини ли делима закона или чувењем вере?

⁶както [с] Авраама, [който] повярва в Бога, и му се вмени за правда?

⁶Као што Авраам верова Богу, и прими му се у правду.

⁷Тогава познайте, че тия, които [упражняват] вяра, те са Авраамови чада;

⁷Познајте дакле да су они синови Авраамови који су од вере.

⁸и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, [казвайки]: "В тебе ще се благославят всичките народи".

⁸А писмо видевши унапред да Бог вером незнабошце правда, напред објави Аврааму: У теби ће се благословити сви незнабошци.

⁹Така щото тия, които [имат] вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

⁹Тако који су од вере, благословиће се с верним Авраамом.

¹⁰Защото всички, които се [облягат] на дела, [изисквани] от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

¹⁰Јер који су год од дела закона под клетвом су, јер је писано: Проклет сваки који не остане у свему што је написано у књизи законској да чини.

¹¹А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно [от това], "че праведният чрез вяра ще живее";

¹¹А да се законом нико не оправдава пред Богом, познато је: јер праведник од вере живеће.

¹²а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, [което заповядва законът], ще живее чрез него".

¹²А закон није од вере; него човек који то твори живеће у томе.

¹³Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

¹³Христос је нас искупио од клетве законске поставши за нас клетва, јер је писано: Проклет сваки који виси на дрвету:

¹⁴така щото благословението, [дадено] на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

¹⁴Да међу незнабошцима буде благослов Аврамов у Христу Исусу, да обећање Духа примимо кроз веру.

¹⁵Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁵Браћо, по човеку говорим, нико човечији потврђен завет не одбацује нити му шта домеће.

¹⁶А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁶А Аврааму и семену његовом речена бише обећања. А не вели: и семенима, као за многа, него као за једно: и семену твом, које је Христос.

¹⁷И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁷Ово пак велим: завет, који је од Бога потврђен за Христа, не одбацује закон, који је постао после четири стотине и тридесет година, да укине обећање.

¹⁸Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁸Јер ако је наследство од закона, онда већ није од обећања, а Аврааму обећањем дарова Бог.

¹⁹Тогава, защо се [даде] закона? Прибави се с цел [да се изявяват] престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; [и беше] прогласен от ангели чрез един ходатай.

¹⁹Шта ће дакле закон? Ради греха додаде се докле дође семе које му се обећа, и поставили су га анђели руком посредника.

²⁰Но ходатаят не [ходатайствува] за един; а Бог, [Който дава обещание], е един.

²⁰Али посредник није једног; а Бог је један.

²¹Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²¹Еда ли је дакле закон противан обећањима Божјим? Боже сачувај! Јер да је дан закон који може оживети, заиста би од закона била правда.

²²Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, [изпълняемо] чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

²²Али писмо затвори све под грех, да се обећање даде кроз веру Исуса Христа онима који верују.

²³А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до [времето] на вярата, която имаше да се открие.

²³А пре доласка вере бисмо под законом чувани и затворени за веру која се хтела показати.

²⁴Така, законът стана за нас детеводител, [да ни доведе] при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

²⁴Тако нам закон би чувар до Христа, да се вером оправдамо.

²⁵Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

²⁵А кад дође вера, већ нисмо под чуваром.

²⁶Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

²⁶Јер сте ви сви синови Божји вером Христа Исуса;

²⁷Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

²⁷Јер који се год у Христа крстисте, у Христа се обукосте.

²⁸Няма [вече] юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

²⁸Нема ту Јеврејина ни Грка, нема роба ни господара, нема мушког рода ни женског; јер сте ви сви једно у Христу Исусу.

²⁹И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

²⁹А кад сте ви Христови, онда сте семе Авраамово, и по обећању наследници.