¹Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

¹Али велим: док је наследник млад ништа није бољи од роба, ако и јесте господар од свега;

²но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

²Него је под заповедницима и чуварима све до рока очевог.

³Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните [учения] на света;

³Тако и ми кад бејасмо млади, бејасмо под стихијама света заробљени;

⁴а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

⁴А кад се наврши време, посла Бог Сина свог Јединородног, који је рођен од жене и покорен закону,

⁵за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

⁵Да искупи оне који су под законом, да примимо посинаштво.

⁶И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

⁶И будући да сте синови, посла Бог Духа Сина свог у срца ваша, који виче: Ава Оче!

⁷Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то [си] Божий наследник чрез Христа.

⁷Тако већ ниси роб, него син; а ако си син, и наследник си Божји кроз Исуса Христа.

⁸Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

⁸Али тада не знајући Бога, служисте онима који по себи нису богови.

⁹а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални [учения], на които изново желаете да робувате?

⁹А сад познавши Бога, и још познати бивши од Бога, како се враћате опет на слабе и рђаве стихије, којима опет изнова хоћете да служите?

¹⁰Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

¹⁰Гледате на дане и месеце, и времена и године.

¹¹Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹¹Бојим се за вас да се не будем узалуд трудио око вас.

¹²Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз [станах] като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

¹²Будите као ја што сам; јер сам ја ко ви што сте. Браћо! Молим вас, ништа ми не учинисте нажао.

¹³но [сами] знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

¹³А знате да вам у слабости тела најпре проповедих јеванђеље;

¹⁴но [пак], това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

¹⁴И напасти моје, која беше телу мом, не презресте, ни попљувасте, него ме примисте као анђела Божјег, као Христа Исуса.

¹⁵Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁵Какво беше онда ваше блаженство? Јер вам сведочим да бисте, кад би могуће било, извадили очи своје и дали мени.

¹⁶Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

¹⁶Тим ли вам постадох непријатељ, истину вам говорећи?

¹⁷Тия [учители] ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат [от нас], за да търсите тях ревностно.

¹⁷Они не ревнују добро за вас него хоће да вас одвоје, да им ревнујете.

¹⁸Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

¹⁸А добро је ревновати свагда у добру, и не само кад сам ја код вас.

¹⁹Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

¹⁹Дечице моја, коју опет с муком рађам, докле Христово обличје не постане у вама;

²⁰желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²⁰Али бих хтео сад да сам код вас, и да изменим глас свој, јер не могу да се начудим за вас.

²¹Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли [що казва] законът?

²¹Кажите ми, ви који хоћете под законом да будете, не слушате ли закон?

²²Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

²²Јер је писано да Авраам два сина имаде, једног од робиње, а другог од слободне.

²³но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

²³Али који беше од робиње, по телу се роди; а који од слободне, по обећању.

²⁴И това е иносказание, защото тия жени [представляват] два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

²⁴Које значи друго: јер су ово два завета: један дакле од горе Синајске, која рађа за робовање, а то је Агар.

²⁵А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

²⁵Јер Агар значи Синај гора у арапској, и пореди се са садашњим Јерусалимом, и служи са децом својом.

²⁶А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

²⁶А горњи Јерусалим слободна је, који је мати свима нама.

²⁷защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

²⁷Јер је писано: Развесели се, нероткињо која не рађаш; покликни и повичи, ти која не трпиш муке порођаја; јер пуста има много више деце неголи она која има мужа.

²⁸А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

²⁸А ми смо, браћо, по Исаку деца обећања.

²⁹Но, както тогава роденият, по плът гонеше [родения] по Дух, така е и сега.

²⁹Но како онда онај што се роди по телу гоњаше духовног, тако и сад.

³⁰Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

³⁰Али шта говори писмо? Истерај робињу и сина њеног; јер син робињин неће наследити са сином слободне.

³¹За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

³¹Тако, браћо, нисмо деца робињина него слободне.