¹А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

¹А Јаков живеше у земљи где му је отац био дошљак, у земљи хананској.

²Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

²Ово су догађаји Јаковљеви. Јосиф кад беше момак од седамнаест година, пасаше стоку с браћом својом, коју родише Вала и Зелфа жене оца његовог; и доношаше Јосиф зле гласове о њима оцу свом.

³А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

³А Израиљ љубљаше Јосифа највећма измећу свих синова својих, јер му се родио под старост; и начини му шарену хаљину.

⁴Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

⁴А браћа видећи где га отац љуби највећма између све браће његове, стадоше мрзети на њ тако да му не могаху лепу реч проговорити.

⁵А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

⁵Уз то усни Јосиф сан и приповеди браћи својој, те они још већма омрзну на њ.

⁶Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

⁶Јер им рече: Да чујете сан што сам снио:

⁷Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

⁷Везасмо снопље у пољу, па мој сноп уста и исправи се, а ваши снопови иђаху унаоколо и клањаху се снопу мом.

⁸А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

⁸Тада му браћа рекоше: Да нећеш још бити цар над нама и заповедати нам? Стога још већма стадоше мрзети на њ ради снова његових и ради речи његових.

⁹А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

⁹После опет усни други сан, и приповеди браћи својој говорећи: Усних опет сан, а то се сунце и месец и једанаест звезда клањаху мени.

¹⁰Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

¹⁰А приповеди и оцу свом и браћи својој; али га отац прекори и рече му: Какав је то сан што си снио? Еда ли ћемо доћи ја и мати твоја и браћа твоја да се клањамо теби до земље?

¹¹И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

¹¹И завиђаху му браћа; али отац његов чуваше ове речи.

¹²А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

¹²А кад браћа његова отидоше да пасу стоку оца свог код Сихема,

¹³Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

¹³Рече Израиљ Јосифу: Не пасу ли браћа твоја стоку код Сихема? Хајде да те пошаљем к њима. А он рече: Ево ме.

¹⁴И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

¹⁴А он му рече: Иди, види како су браћа твоја и како је стока, па дођи да ми јавиш. И оправи га из долине хевронске, и он отиде пут Сихема.

¹⁵И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

¹⁵И човек један нађе га а он лута по пољу; те га запита говорећи: Шта тражиш?

¹⁶А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат [стадото].

¹⁶А он рече: Тражим браћу своју; кажи ми, молим те, где су са стоком?

¹⁷И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

¹⁷А човек рече: Отишли су одавде, јер чух где рекоше: Хајдемо у Дотаим. И отиде Јосиф за браћом својом, и нађе их у Дотаиму.

¹⁸А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

¹⁸А они га угледаше из далека; и док још не дође близу њих, стадоше се договарати да га убију,

¹⁹Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

¹⁹И рекоше међу собом: Гле, ево оног што сне сања.

²⁰Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

²⁰Хајде сада да га убијемо и да га бацимо у коју од ових јама, па ћемо казати: Љута га је зверка изјела. Онда ћемо видети шта ће бити од његових снова.

²¹Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

²¹Али Рувим кад чу то, избави га из руку њихових рекавши: Немојте да га убијемо.

²²Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; [каза така], за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

²²И још им рече Рувим: Немојте крв проливати; баците га у ову јаму у пустињи, а не дижите руке на њ. А он га хтеде избавити из руку њихових и одвести к оцу.

²³И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

²³И кад Јосиф дође к браћи својој, свукоше с њега хаљину његову, хаљину шарену, коју имаше на себи.

²⁴Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

²⁴И ухвативши га бацише га у јаму; а јама беше празна, не беше воде у њој.

²⁵После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

²⁵После седоше да једу. И подигавши очи угледаше, а то гомила Исмаиљаца иђаше од Галада с камилама натовареним мирисавог корења и тамјана и смирне, те ношаху у Мисир.

²⁶Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

²⁶И рече Јуда браћи својој: Каква ће бити корист што ћемо убити брата свог и затајити крв његову?

²⁷Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

²⁷Хајде да га продамо овим Исмаиљцима па да не дижемо руке своје на њ, јер нам је брат, наше је тело. И послушаше га браћа његова.

²⁸И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

²⁸Па кад трговци мадијански беху поред њих, они извукоше и извадише Јосифа из јаме, и продадоше Јосифа Исмаиљцима за двадесет сребрника; и они одведоше Јосифа у Мисир.

²⁹А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

²⁹А кад се Рувим врати к јами, а то нема Јосифа у јами; тада раздре хаљине своје,

³⁰И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

³⁰Па се врати к браћи својој, и рече: Нема детета; а ја куда ћу?

³¹Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

³¹Тада узеше хаљину Јосифову, и заклавши јаре замочише хаљину у крв,

³²изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

³²Па онда послаше шарену хаљину оцу његовом поручивши: Нађосмо ову хаљину, види је ли хаљина сина твог или није.

³³И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

³³А он је позна и рече: Сина је мог хаљина; љута га је зверка изјела; Јосиф је доиста раскинут.

³⁴И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

³⁴И раздре Јаков хаљине своје, и веза кострет око себе, и тужаше за сином својим дуго времена.

³⁵И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

³⁵И сви синови његови и све кћери његове устадоше око њега тешећи га, али се он не даде утешити, него говораше: С тугом ћу у гроб лећи за сином својим. Па и његов отац плакаше за њим.

³⁶А мадиамците продадоха [Иосифа] в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

³⁶А Мадијани продадоше га у Мисир Петефрију, дворанину Фараоновом, заповеднику стражарском.