¹По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

¹А у то време догоди се, те Јуда отиде од браће своје и уврати се код неког Одоламејца, коме име беше Ирас.

²И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

²И онде виде Јуда кћер неког Хананејца, коме име беше Сава, и узе је и леже с њом;

³И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

³И она затрудне и роди сина, коме надеде име Ир.

⁴И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

⁴И опет затрудневши роди сина, коме надеде име Авнан.

⁵Пак роди и друг син и го наименува Шела. А [Юда] беше в Ахдив, когато тя го роди.

⁵И опет роди сина, и надеде му име Силом; а Јуда беше у Хасви кад она тога роди.

⁶След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

⁶И Јуда ожени првенца свог Ира девојком по имену Тамара.

⁷А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

⁷Али Ир првенац Јудин беше неваљао пред Господом, и уби га Господ.

⁸Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

⁸А Јуда рече Авнану: Уђи к жени брата свог и ожени се њом на име братово, да подигнеш семе брату свом.

⁹Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше [семето си] на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

⁹А Авнан, знајући да неће бити његов пород, кад леже са женом брата свог просипаше на земљу, да не роди деце брату свом.

¹⁰А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

¹⁰Али Господу не би мило што чињаше, те уби и њега.

¹¹Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, [като] вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

¹¹И Јуда рече Тамари снаси својој: Остани удовицом у кући оца свог докле одрасте Силом син мој. Јер говораше: Да не умре и он као браћа му. И отиде Тамара, и живеше у кући оца свог.

¹²След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

¹²А кад прође много времена, умре кћи Савина, жена Јудина. И кад се Јуда утеши, пође у Тамну к људима што му стрижаху овце, сам с Ирасом пријатељем својим Одоламејцем.

¹³И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

¹³И јавише Тамари говорећи: Ето свекар твој иде у Тамну да стриже овце своје.

¹⁴Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

¹⁴А она скиде са себе удовичко рухо своје, и узе покривало и покри лице, и седе на раскршће на путу који иде у Тамну. Јер виде да је Силом одрастао, а њу још не удаше за њ.

¹⁵А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

¹⁵А Јуда када виде, помисли да је курва, јер беше покрила лице своје.

¹⁶Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

¹⁶Па сврну с пута к њој и рече јој: Пусти да легнем с тобом. Јер није познао да му је снаха. А она рече: Шта ћеш ми дати да легнеш са мном?

¹⁷А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

¹⁷А он рече: Послаћу ти јаре из стада. А она рече: Али да ми даш залог докле га не пошаљеш.

¹⁸Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

¹⁸А он рече: Какав залог да ти дам? А она рече: Ето, прстен и рубац, и штап што ти је у руци. И он јој даде, те леже с њом, и она затрудне од њега.

¹⁹После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

¹⁹После уставши Тамара отиде и скиде покривало са себе и обуче удовичко рухо.

²⁰А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

²⁰А Јуда посла јаре по пријатељу свом Одоламејцу да му донесе натраг од жене залог. Али је он не нађе.

²¹Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

²¹Па питаше људе по оном месту где је она била говорећи: Где је она курва што је била на раскршћу на овом путу? А они рекоше: Није овде било курве.

²²И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

²²И врати се к Јуди и рече: Не нађох је, него још рекоше мештани: Није овде било курве.

²³И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

²³А Јуда рече: Нека јој, да се не срамотимо; ја сам слао јаре, али је ти не нађе.

²⁴Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

²⁴А кад прође до три месеца дана, јавише Јуди говорећи: Тамара снаха твоја учини прељубу, и ево затрудне од прељубе. А Јуда рече: Изведите је да се спали.

²⁵А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

²⁵А кад је поведоше, посла к свекру свом и поручи: С човеком чије је ово затруднела сам. И рече: Тражи чији је овај прстен и рубац и штап.

²⁶И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

²⁶А Јуда позна и рече: Правија је од мене, јер је не дадох сину свом Силому. И више не леже с њом.

²⁷И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

²⁷А кад дође време да роди, а то близанци у утроби њеној.

²⁸И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

²⁸И кад се порађаше, једно дете помоли руку, а бабица узе и веза му црвен конац око руке говорећи: Овај је први.

²⁹А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.

²⁹Али он увуче руку, и гле изађе брат његов, а она рече: Како продре? Продирање нека ти буде. И надеше му име Фарес.

³⁰После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

³⁰А после изађе брат му, коме око руке беше црвени конац, и надеше му име Зара.