¹А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

¹А Јосифа одведоше у Мисир; и Петефрије дворанин Фараонов, заповедник стражарски, човек Мисирац, купи га од Исмаиљаца, који га одведоше онамо.

²И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

²И Господ беше с Јосифом, те би срећан, и живеше у кући господара свог Мисирца.

³И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

³И господар његов виде да је Господ с њим и да све што ради Господ води у напредак у руци његовој.

⁴Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

⁴И Јосиф стече милост у њега, и двораше га; а најпосле постави га над целим домом својим, и шта год имаше њему даде у руке.

⁵И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

⁵А кад га постави над домом својим и над свим што имаше, од тада Господ благослови дом тога Мисирца ради Јосифа; и благослов Господњи беше на свему што имаше у кући и у пољу.

⁶А [Петефрий] остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

⁶И остави у Јосифовим рукама све што имаше, и не разбираше низашта осим јела које јеђаше. А Јосиф беше лепог стаса и лепог лица.

⁷И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

⁷И догоди се после, те се жена господара његовог загледа у Јосифа, и рече: Лези са мном.

⁸Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

⁸А он не хте, него рече жени господара свог: Ето господар мој не разбира низашта шта је у кући, него шта год има даде мени у руке.

⁹в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

⁹Ни сам није већи од мене у овој кући, и ништа не крије од мене осим тебе, јер си му жена; па како бих учинио тако грдно зло и Богу згрешио?

¹⁰И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

¹⁰И она говораше такве речи Јосифу сваки дан, али је не послуша да легне с њом ни да се бави код ње.

¹¹А един ден, като влезе [Иосиф] в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

¹¹А један дан кад дође Јосиф у кућу да ради свој посао, а не беше никога од домашњих у кући,

¹²тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

¹²Она га ухвати за хаљину говорећи: Лези са мном. Али он оставивши јој у рукама хаљину своју побеже и отиде.

¹³А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

¹³А кад она виде где јој остави у рукама хаљину своју и побеже,

¹⁴тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

¹⁴Викну чељад своју, и рече им говорећи: Гледајте, довео нам је човека Јеврејина да нас срамоти; дође к мени да легне са мном, а ја повиках гласно;

¹⁵А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

¹⁵А он кад чу где вичем, остави хаљину своју код мене и побеже и отиде.

¹⁶И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

¹⁶И она остави хаљину његову код себе док му господар дође кући.

¹⁷И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

¹⁷А тада му рече овако говорећи: Слуга Јеврејин, кога си нам довео, дође к мени да ме осрамоти;

¹⁸но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

¹⁸А ја повиках гласно, те он остави хаљину своју код мене и побеже.

¹⁹Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

¹⁹А кад господар његов чу речи жене своје где му рече: То ми је учинио слуга твој, разгневи се врло.

²⁰И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

²⁰И господар Јосифов ухвати га, и баци га у тамницу, где лежаху сужњи царски: и би онде у тамници.

²¹Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

²¹Али Господ беше с Јосифом и рашири милост своју над њим и учини те омиле тамничару.

²²Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

²²И повери тамничар Јосифу све сужње у тамници, и шта је год требало онде чинити он уређиваше.

²³Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на [Иосифа]; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

²³И тамничар не надгледаше ништа што беше у Јосифовој руци, јер Господ беше с њим; и шта год чињаше, Господ вођаше у напредак.