¹Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

¹Не тражите, браћо моја, да будете многи учитељи, знајући да ћемо већма бити осуђени,

²Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

²Јер сви погрешујемо много пута. Али ко у речи не погрешује, онај је савршен човек, може зауздати и све тело.

³Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

³Јер гле, и коњима мећемо жвале у уста да нам се покоравају, и све тело њихово окрећемо.

⁴Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

⁴Гле и лађе, ако су и велике и силни их ветрови гоне, окрећу се малом крмицом куда хоће онај који управља.

⁵Така и езикът е малка част [от тялото], но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

⁵А тако је и језик мали уд, и много чини. Гле, мала ватра, и колике велике шуме сажеже.

⁶И езикът, тоя [цял] свят от нечестие, е огън. Между нашите [телесни] части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, [ни], а [сам] той се запалва от пъкъла.

⁶И језик је ватра, свет пут неправде. Тако и језик живи међу нашим удима, поганећи све тело, и палећи време живота нашег, и запаљујући се од пакла.

⁷Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

⁷Јер сав род звериња и птица, и бубина и риба, припитомљава се и припитомио се роду човечијем;

⁸но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен [е] със смъртоносна отрова.

⁸А језик нико од људи не може припитомити, јер је немирно зло, пуно једа смртоноснога.

⁹С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

⁹Њиме благосиљамо Бога и Оца, и њиме кунемо људе, који су створени по обличју Божијем.

¹⁰От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

¹⁰Из једних уста излази благослов и клетва. Не ваља, љубазна браћо моја, да ово тако бива.

¹¹Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

¹¹Еда ли може извор из једне главе точити слатко и горко?

¹²Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също [не може] солена вода да дава сладка.

¹²Може ли, браћо моја, смоква маслине рађати или винова лоза смокве? Тако ниједан извор не даје слане и слатке воде.

¹³Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¹³Ко је међу вама мудар и паметан нека покаже од доброг живљења дела своја у кротости и премудрости.

¹⁴Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

¹⁴Ако ли имате горку завист и свађу у срцима својим, не хвалите се, ни лажите на истину.

¹⁵Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

¹⁵Ово није она премудрост што силази одозго, него земаљска, људска, ђаволска.

¹⁶защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

¹⁶Јер где је завист и свађа онде је неслога и свака зла ствар.

¹⁷Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

¹⁷А која је премудрост одозго она је најпре чиста, а потом мирна, кротка, покорна, пуна милости и добрих плодова, без хатера, и нелицемерна.

¹⁸А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

¹⁸А плод правде у миру сеје се онима који мир чине.