¹Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в [телесните] ви части?

¹Откуда ратови и распре међу нама? Не отуда ли, од сласти ваших, које се боре у вашим удима?

²Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

²Желите и немате; убијате и завидите, и не можете да добијете; борите се и војујете, и немате, јер не иштете.

³Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

³Иштете, и не примате, јер зло иштете, да у сластима својим трошите.

⁴Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

⁴Прељубочинци и прељубочинице! Не знате ли да је пријатељство овог света непријатељство Богу? Јер који хоће свету пријатељ да буде, непријатељ Божји постаје.

⁵Или мислите, че без нужда казва писанието, че [Бог] и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

⁵Или мислите да писмо узалуд говори: Дух који у нама живи мрзи на завист?

⁶Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

⁶А Он даје већу благодат. Јер говори: Господ супроти се поноситима, а пониженима даје благодат.

⁷И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

⁷Покорите се, дакле, Богу а противите се ђаволу и побећи ће од вас.

⁸Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.

⁸Приближите се к Богу, и Он ће се приближити к вама. Очистите руке, грешници, поправите срца своја, непостојани.

⁹Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

⁹Будите жалосни и плачите и јаучите: смех ваш нека се претвори у плач, и радост у жалост.

¹⁰Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

¹⁰Понизите се пред Господом, и подигнуће вас.

¹¹Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

¹¹Не опадајте један другог, браћо; јер ко опада брата или осуђује брата свог опада закон и осуђује закон, а ако закон осуђујеш, ниси творац закона, него судија.

¹²[Само] Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

¹²Један је законодавац и судија, који може спасти и погубити; а ти ко си што другог осуђујеш?

¹³Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, -

¹³Слушајте сад ви који говорите: Данас или сутра поћи ћемо у овај или онај град, и седећемо онде једну годину, и трговаћемо и добијаћемо.

¹⁴когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

¹⁴Ви који не знате шта ће бити сутра. Јер шта је ваш живот? Он је пара, која се замало покаже, а потом нестане.

¹⁵Вместо [това, вие трябва] да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

¹⁵Место да говорите: Ако Господ хтедбуде, и живи будемо учинићемо ово или оно.

¹⁶Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

¹⁶А сад се хвалите својим поносом. Свака је хвала таква зла.

¹⁷Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

¹⁷Јер који зна добро чинити и не чини, грех му је.