¹Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

¹Додијао је души мојој живот мој; пустићу од себе тужњаву своју, говорићу у јаду душе своје.

²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

²Рећи ћу Богу: Немој ме осудити; кажи ми зашто се преш са мном.

³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

³Је ли Ти мило да чиниш силу, да одбацујеш дело руку својих и савет безбожнички обасјаваш?

⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

⁴Јесу ли у Тебе очи телесне? Видиш ли као што види човек?

⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

⁵Јесу ли дани твоји као дани човечији, и године твоје као век људски,

⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

⁶Те истражујеш моје безакоње и за грех мој разбираш?

⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

⁷Ти знаш да нисам крив, и нема никога ко би избавио из Твоје руке.

⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

⁸Твоје су ме руке створиле и начиниле, и Ти ме одсвуда потиреш.

⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

⁹Опомени се да си ме као од кала начинио, и опет ћеш ме у прах обратити.

¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¹⁰Ниси ли ме као млеко слио и као сир усирио ме?

¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

¹¹Навукао си на ме кожу и месо, и костима и жилама сплео си ме.

¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

¹²Животом и милошћу даривао си ме; и старање Твоје чувало је дух мој.

¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

¹³И сакрио си то у срцу свом; али знам да је у Тебе.

¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

¹⁴Ако сам згрешио, опазио си ме, и ниси ме опростио безакоња мог.

¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

¹⁵Ако сам скривио, тешко мени! Ако ли сам прав, не могу подигнути главе, пун срамоте и видећи муку своју.

¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

¹⁶И ако се подигне, гониш ме као лав, и опет чиниш чудеса на мени.

¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

¹⁷Понављаш сведочанства своја против мене, и умножаваш гнев свој на ме; војске једне за другом излазе на ме.

¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

¹⁸Зашто си ме извадио из утробе? О да умрех! Да ме ни око не виде!

¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

¹⁹Био бих као да никада нисам био; из утробе у гроб био бих однесен.

²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

²⁰Није ли мало дана мојих? Престани дакле и окани ме се да се мало опоравим,

²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

²¹Пре него отидем одакле се нећу вратити, у земљу тамну и у сен смртни,

²²Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

²²У земљу тамну као мрак и у сен смртни, где нема промене и где је видело као тама.