¹А Иов в отговор рече:

¹А Јов одговори и рече:

²Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

²Заиста, знам да је тако; јер како би могао човек бити прав пред Богом?

³Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори [за] едно от хиляда.

³Ако би се хтео прети с Њим, не би Му могао одговорити од хиљаде на једну.

⁴Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

⁴Мудар је срцем и јак снагом; ко се је опро Њему и био срећан?

⁵Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

⁵Он премешта горе, да нико и не опази; превраћа их у гневу свом;

⁶Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

⁶Он креће земљу с места њеног да јој се ступови дрмају;

⁷Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

⁷Он кад запрети сунцу, не излази; Он запечаћава звезде;

⁸Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

⁸Он разапиње небо сам, и гази по валима морским;

⁹Той прави [съзвездията] - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

⁹Он је начинио звезде кола и штапе и влашиће и друге југу у дну;

¹⁰Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

¹⁰Он чини ствари велике и неиспитиве и дивне, којима нема броја.

¹¹Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

¹¹Гле, иде мимо мене, а ја не видим; прође, а ја га не опазим.

¹²Ако грабне [плячка], кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

¹²Гле, кад ухвати, ко ће Га нагнати да врати? Ко ће Му казати: Шта радиш?

¹³[Ако] Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

¹³Бог не устеже гнева свог, падају пода Њ охоли помоћници.

¹⁴Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, [за да разисквам] с Него!

¹⁴А како би Му ја одговарао и бирао речи против Њега?

¹⁵Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

¹⁵Да сам и прав, нећу Му се одговорити, ваља да се молим судији свом.

¹⁶Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

¹⁶Да Га зовем и да ми се одзове, још не могу веровати да је чуо глас мој.

¹⁷Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

¹⁷Јер ме је вихором сатро и задао ми много рана низашта.

¹⁸Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

¹⁸Не да ми да одахнем, него ме сити горчинама.

¹⁹Ако е [дума] за силата на мощните; Ето ме! [би казал Той; ]И ако за съд, [би казал]: Кой ще Ми определи време [да се съдя?]

¹⁹Ако је на силу, гле, Он је најсилнији; ако на суд, ко ће ми сведочити?

²⁰Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

²⁰Да се правдам, моја ће ме уста осудити; да сам добар, показаће да сам неваљао.

²¹Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

²¹Ако сам добар, нећу знати за то; омрзао ми је живот мој.

²²Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

²²Свеједно је; зато рекох: и доброг и безбожног Он потире.

²³Ако бичът [Му] убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

²³Кад би још убио бич наједанпут! Али се смеје искушавању правих.

²⁴Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, [който прави това?]

²⁴Земља се даје у руке безбожнику; лице судија њених заклања; ако не Он, да ко?

²⁵А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

²⁵Али дани моји бише бржи од гласника; побегоше, не видеше добра.

²⁶Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

²⁶Прођоше као брзе лађе, као орао кад лети за храну.

²⁷Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

²⁷Ако кажем: Заборавићу тужњаву своју, оставићу гнев свој и окрепићу се;

²⁸В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

²⁸Страх ме је од свих мука мојих, знам да ме нећеш оправдати.

²⁹Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

²⁹Бићу крив; зашто бих се мучио узалуд?

³⁰Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

³⁰Да се измијем водом снежницом, и да очистим сапуном руке своје,

³¹Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

³¹Тада ћеш ме замочити у јаму да се гаде на ме моје хаљине.

³²Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

³²Јер није човек као ја да Му одговарам, да идем с Њим на суд;

³³Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

³³Нити има међу нама кмета да би ставио руку своју међу нас двојицу.

³⁴Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

³⁴Нека одмакне од мене прут свој, и страх Његов нека ме не страши;

³⁵Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така [уплашен].

³⁵Тада ћу говорити, и нећу Га се бојати; јер овако не знам за себе.