¹Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

¹Тада одговори Вилдад Сушанин и рече:

²До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат [като] силен вятър?

²Докле ћеш тако говорити? И речи уста твојих докле ће бити као силан ветар?

³Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

³Еда ли Бог криво суди? Или Свемогући изврће правду?

⁴Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

⁴Што су синови твоји згрешили Њему, зато их је дао безакоњу њиховом.

⁵Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

⁵А ти да потражиш Бога и помолиш се Свемогућем,

⁶Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил [да работи] за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

⁶Ако си чист и прав, заиста ће се пренути за те и честит ће учинити праведан стан твој;

⁷И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

⁷И почетак ће твој бити мален, а последак ће ти бити врло велик.

⁸Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

⁸Јер питај пређашњи нараштај, и настани да разабереш од отаца њихових;

⁹(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

⁹Јер смо ми јучерашњи, и не знамо ништа, јер су наши дани на земљи сен.

¹⁰Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

¹⁰Неће ли те они научити? Неће ли ти казати и из срца свог изнети речи?

¹¹Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

¹¹Ниче ли сита без влаге? Расте ли рогоз без воде?

¹²Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка [друга] трева.

¹²Док се још зелени, док се не покоси, суши се пре сваке траве.

¹³Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

¹³Такве су стазе свих који заборављају Бога, и надање лицемерово пропада.

¹⁴Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

¹⁴Његово се надање подлама и уздање је његово кућа паукова;

¹⁵Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

¹⁵Наслони се на кућу своју, али она не стоји тврдо; ухвати се за њу, али се она не може одржати.

¹⁶Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

¹⁶Зелени се на сунцу, и у врх врта његовог пружају се огранци његови;

¹⁷Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните [като] дом;

¹⁷Жиле његове заплећу се код извора, и на месту каменитом шири се;

¹⁸[Но пак], ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава [мястото] ще се отрече от него, [казвайки:] Не съм те видял.

¹⁸Али кад се ишчупа из места свог, оно га се одриче: Нисам те видело.

¹⁹Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

¹⁹Ето, то је радост од његова пута; а из праха ниче други.

²⁰Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

²⁰Гле, Бог не одбацује доброг, али не прихвата за руку зликовца.

²¹Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

²¹Још ће напунити уста твоја смеха и усне твоје попевања.

²²Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

²²Ненавидници твоји обући ће се у срамоту, и шатора безбожничког неће бити.