¹Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

¹А Софар Намаћанин одговори и рече:

²Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

²Зар на многе речи нема одговора? Или ће човек говорљив остати прав?

³Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

³Хоће ли твоје лажи ућуткати људе? И кад се ругаш, зар те неће нико посрамити?

⁴Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

⁴Јер си рекао: Чиста је наука моја, и чист сам пред очима твојим.

⁵Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

⁵Али кад би Бог проговорио и усне своје отворио на те,

⁶И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността [си]. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

⁶И показао ти тајне мудрости, јер их је двојином више, познао би да те Бог кара мање него што заслужује твоје безакоње.

⁷Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

⁷Можеш ли ти тајне Божије докучити, или докучити савршенство Свемогућег?

⁸Тия [тайни] са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

⁸То су висине небеске, шта ћеш учинити? Дубље је од пакла, како ћеш познати?

⁹Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

⁹Дуже од земље, шире од мора.

¹⁰Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

¹⁰Да преврати, или затвори или сабере, ко ће Му бранити?

¹¹Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да [Му е нужно да] внимава в него.

¹¹Јер зна ништавило људско, и видећи неваљалство зар неће пазити?

¹²Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

¹²Човек безуман постаје разуман, премда се човек рађа као дивље магаре.

¹³Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

¹³Да ти управиш срце своје и подигнеш руке своје к Њему,

¹⁴Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

¹⁴Ако је безакоње у руци твојој, да га уклониш, и не даш да неправда буде у шаторима твојим,

¹⁵Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

¹⁵Тада ћеш подигнути лице своје без мане и стајаћеш тврдо и нећеш се бојати;

¹⁶Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

¹⁶Заборавићеш муку, као воде која протече опомињаћеш је се;

¹⁷Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, [пак] ще станеш като зора.

¹⁷Настаће ти време ведрије него подне, синућеш, бићеш као јутро;

¹⁸Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

¹⁸Уздаћеш се имајући надање, закопаћеш се, и мирно ћеш спавати.

¹⁹Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

¹⁹Лежаћеш, и нико те неће плашити, и многи ће ти се молити.

²⁰А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

²⁰Али очи ће безбожницима ишчилети, и уточишта им неће бити, и надање ће им бити издисање.