1Тогава Иов в отговор рече: -
1А Јов одговори и рече:
2Наистина [само] вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
2Да, ви сте људи, и с вама ће умрети мудрост.
3Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
3И ја имам срце као и ви, нити сам гори од вас; и у кога нема тога?
4Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
4На подсмех сам пријатељу свом, који кад зове Бога одазове му се; на подсмех је праведни и добри.
5Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
5Бачен је луч по мишљењу срећног онај који хоће да попузне.
6Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва[ изобилие] в ръцете им.
6Мирне су колибе лупешке, и без страха су који гневе Бога, њима Бог даје све у руке.
7Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;
7Запитај стоку, научиће те; или птице небеске, казаће ти.
8Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
8Или се разговори са земљом, научиће те, и рибе ће ти морске приповедити.
9От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -
9Ко не зна од свега тога да је рука Господња то учинила?
10В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
10Коме је у руци душа свега живог и дух сваког тела човечијег.
11Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?
11Не распознаје ли ухо речи као што грло куша јело?
12Мъдростта е у белокосите, [казвате вие], И разумът в дългия живот.
12У старца је мудрост, и у дугом веку разум.
13А у [Бога] е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
13У Њега је мудрост и сила, у Њега је савет и разум.
14Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
14Гле, Он разгради, и не може се опет саградити; затвори човека, и не може се отворити.
15Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
15Гле, устави воде, и пресахну; пусти их, и испреврћу земљу.
16У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
16У Њега је јачина и мудрост, Његов је који је преварен и који вара.
17Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
17Он доводи саветнике у лудило, и судије обезумљује.
18Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
18Он разрешује појас царевима, и опасује бедра њихова.
19Закарва първенците ограбени И поваля силните.
19Он доводи кнезове у лудило, и обара јаке.
20Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
20Он узима беседу речитима, и старцима узима разум.
21Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.
21Он сипа срамоту на кнезове, и распасује јунаке.
22Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
22Он открива дубоке ствари испод таме, и изводи на видело сен смртни.
23Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
23Он умножава народе и затире их, расипа народе и сабира.
24Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
24Он одузима срце главарима народа земаљских, и заводи их у пустињу где нема пута,
25Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.
25Да пипају по мраку без видела, и чини да тумарају као пијани.