1Ето, моето око е видяло всичко [това], Ухото ми е чуло и го е разбрало.
1Ето, све је то видело око моје, чуло ухо моје, и разумело.
2Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
2Шта ви знате, знам и ја, нисам гори од вас.
3Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
3Ипак бих говорио са Свемогућим, и рад сам с Богом правдати се.
4Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
4Јер ви измишљате лажи, сви сте залудни лекари.
5Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
5О да бисте сасвим ћутали! Били бисте мудри.
6Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
6Чујте мој одговор, и слушајте разлоге уста мојих.
7Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
7Треба ли да говорите за Бога неправду или превару да говорите за Њ?
8Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
8Треба ли да Му гледате ко је? Треба ли да се препирете за Бога?
9Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?
9Хоће ли бити добро кад вас стане испитивати? Хоћете ли Га преварити као што се вара човек?
10Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
10Заиста ће вас карати, ако тајно узгледате ко је.
11Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
11Величанство Његово неће ли вас уплашити? И страх Његов неће ли вас спопасти?
12Вашите паметни думи [стават пред Него] поговорки от пепел; Защитата ви [става] укрепление от кал.
12Спомени су ваши као пепео, и ваше висине као гомиле блата.
13Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
13Ћутите и пустите ме да ја говорим, па нека ме снађе шта му драго.
14Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
14Зашто бих кидао месо своје својим зубима и душу своју метао у своје руке?
15Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
15Гле, да ме и убије, опет ћу се уздати у Њ, али ћу бранити путеве своје пред Њим.
16Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
16И Он ће ми бити спасење, јер лицемер неће изаћи преда Њ.
17Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
17Слушајте добро беседу моју, и нека вам уђе у уши шта ћу исказати.
18Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
18Ево, спремио сам парбу своју, знам да ћу бити прав.
19Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
19Ко ће се прети са мном? Да сад умукнем, издахнуо бих.
20Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -
20Само двоје немој ми учинити, па се нећу крити од лица Твог.
21[Не отказвай] да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.
21Уклони руку своју од мене, и страх Твој да ме не страши.
22Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.
22Потом зови ме, и ја ћу одговарати; или ја да говорим, а Ти ми одговарај.
23Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
23Колико је безакоња и греха мојих? Покажи ми преступ мој и грех мој.
24Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
24Зашто скриваш лице своје и држиш ме за непријатеља свог?
25Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
25Хоћеш ли скршити лист који носи ветар или ћеш гонити суву сламку,
26Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,
26Кад ми пишеш горчине, и дајеш ми у наследство грехе младости моје,
27И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -
27И мећеш ноге моје у кладе, и пазиш на све стазе моје и идеш за мном устопце?
28При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
28А он се распада као трулина, као хаљина коју једе мољац.