¹Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

¹Човек рођен од жене кратка је века и пун немира.

²Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

²Као цвет ниче, и одсеца се, и бежи као сен, и не остаје.

³И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

³И на таквог отвараш око своје, и мене водиш на суд са собом!

⁴Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

⁴Ко ће чисто извадити из нечиста? Нико.

⁵Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

⁵Измерени су дани његови, број месеца његових у Тебе је; поставио си му међу, преко које не може прећи.

⁶Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

⁶Одврати се од њега да почине докле не наврши као надничар дан свој.

⁷Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

⁷Јер за дрво има надања, ако се посече, да ће се још омладити и да неће бити без изданка;

⁸Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

⁸Ако и остари у земљи корен његов и у праху изумре пањ његов,

⁹Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

⁹Чим осети воду, опет напупи и пусти гране као присад.

¹⁰Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

¹⁰А човек умире изнемогао; и кад издахне човек, где је?

¹¹Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

¹¹Као кад вода отече из језера и река опадне и усахне,

¹²Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

¹²Тако човек кад легне, не устаје више; докле је небеса неће се пробудити нити ће се пренути ода сна свог.

¹³О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и [тогава] да би ме спомнил!

¹³О да ме хоћеш у гробу сакрити и склонити ме докле не утоли гнев Твој, и да ми даш рок кад ћеш ме се опоменути!

¹⁴Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

¹⁴Кад умре човек, хоће ли оживети? Све дане времена које ми је одређено чекаћу докле ми дође промена.

¹⁵Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

¹⁵Зазваћеш, и ја ћу Ти се одазвати; дело руку својих пожелећеш.

¹⁶А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

¹⁶А сада бројиш кораке моје, и ништа не остављаш за грех мој.

¹⁷Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

¹⁷Запечаћени су у тобоцу моји преступи, и завезујеш безакоња моја.

¹⁸Наистина, [както] и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

¹⁸Заиста, као што гора падне и распадне се, и као што се стена одвали с места свог,

¹⁹[Както] водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; [Така] Ти погубваш надеждата на човека.

¹⁹И као што вода спира камење и поводањ односи прах земаљски, тако надање човечије обраћаш у ништа.

²⁰Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

²⁰Надвађујеш га једнако, те одлази, мењаш му лице и отпушташ га.

²¹Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

²¹Ако синови његови буду у части, он не зна; ако ли у срамоти, он се не брине.

²²[Знае] само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

²²Само тело док је жив болује, и душа његова у њему тужи.