¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

¹А Елифас Теманац одговори и рече:

²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

²Хоће ли мудар човек казивати празне мисли и пунити трбух ветром источним,

³С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

³Препирући се говором који не помаже и речима које нису ни на шта?

⁴Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

⁴А ти уништаваш страх Божји и укидаш молитве к Богу.

⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

⁵Јер безакоње твоје показују уста твоја, ако и јеси изабрао језик лукав.

⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

⁶Осуђују те уста твоја, а не ја; и усне твоје сведоче на те.

⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁷Јеси ли се ти први човек родио? Или си пре хумова саздан?

⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁸Јеси ли тајну Божију чуо и покупио у себе мудрост?

⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

⁹Шта ти знаш што ми не бисмо знали? Шта ти разумеш што не би било у нас?

¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

¹⁰И седих и старих људи има међу нама, старијих од оца твог.

¹¹Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¹¹Мале ли су ти утехе Божије? Или имаш шта сакривено у себи?

¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¹²Што те је занело срце твоје? И што севају очи твоје,

¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

¹³Те обраћаш против Бога дух свој и пушташ из уста својих такве речи?

¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¹⁴Шта је човек, да би био чист, и рођени од жене, да би био прав?

¹⁵Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

¹⁵Гле, не верује свецима својим, и небеса нису чиста пред очима Његовим;

¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¹⁶А камоли гадни и смрдљиви човек, који пије неправду као воду?

¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

¹⁷Ја ћу ти казати, послушај ме, и приповедићу ти шта сам видео,

¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

¹⁸Шта мудраци казаше и не затајише, шта примише од отаца својих,

¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

¹⁹Којима самим дана би земља, и туђин не прође кроз њу.

²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

²⁰Безбожник се мучи свега века свог, и насилнику је мало година остављено.

²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

²¹Страх му зуји у ушима, у мирно доба напада пустошник на њ.

²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

²²Не верује да ће се вратити из таме, одсвуда привиђа мач.

²³Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²³Тумара за хлебом говорећи: Где је? Зна да је за њ спремљен дан тамни.

²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

²⁴Туга и невоља страше га, и наваљују на њ као цар готов на бој.

²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

²⁵Јер је замахнуо на Бога руком својом, и Свемогућем се опро.

²⁶Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁶Трчи исправљена врата на њ с многим високим штитовима својим.

²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

²⁷Јер је покрио лице своје претилином, и наваљао сало на бокове своје.

²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

²⁸И седео је у градовима раскопаним и у кућама пустим, обраћеним у гомилу камења.

²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

²⁹Неће се обратити нити ће остати благо његово, и неће се раширити по земљи добро његово.

³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

³⁰Неће изаћи из мрака, огранке његове осушиће пламен, однеће га дух уста његових.

³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

³¹Нека се не узда у таштину преварени, јер ће му таштина бити плата.

³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

³²Пре свог времена свршиће се, и грана његова неће зеленети.

³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

³³Откинуће се као с лозе незрео грозд његов и пупци ће се његови као с маслине побацати.

³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

³⁴Јер ће опустети збор лицемерски, и огањ ће спалити шаторе оних који примају поклоне.

³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

³⁵Зачињу невољу и рађају муку, и трбух њихов саставља превару.