1Тогава Иов в отговор рече:
1А Јов одговори и рече:
2Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
2Слушао сам много таквих ствари; сви сте досадни тешиоци.
3Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
3Хоће ли бити крај празним речима? Или шта те тера да тако одговараш?
4И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
4И ја бих могао говорити као ви, да сте на мом месту, гомилати на вас речи и махати главом на вас,
5[Но] аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила [скръбта ви].
5Могао бих вас храбрити устима својим, и мицање усана мојих олакшало би бол ваш.
6Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
6Ако говорим, неће одахнути бол мој; ако ли престанем, хоће ли отићи од мене?
7Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
7А сада ме је уморио; опустошио си сав збор мој.
8Набръчкал си ме в свидетелство [против мене]; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
8Навукао си на ме мрштине за сведочанство; и моја мрша подиже се на ме, и сведочи ми у очи.
9Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
9Гнев Његов растрже ме, ненавиди ме, шкргуће зубима на ме, поставши ми непријатељ сева очима својим на ме.
10Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
10Разваљују на ме уста своја, срамотно ме бију по образима, скупљају се на ме.
11Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
11Предао ме је Бог неправеднику, и у руке безбожницима бацио ме.
12Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
12Бејах миран и затре ме, и ухвативши ме за врат смрска ме и метну ме себи за белегу.
13Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
13Опколише ме Његови стрелци, цепа ми бубреге немилице, просипа на земљу жуч моју.
14Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
14Задаје ми ране на ране, и удара на ме као јунак.
15Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
15Сашио сам кострет по кожи својој, и уваљао сам у прах славу своју.
16Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
16Лице је моје подбуло од плача, на веђама је мојим смртни сен;
17Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
17Премда нема неправде у рукама мојим, и молитва је моја чиста.
18О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място [за почивка].
18Земљо, не криј крв што сам пролио, и нека нема места викању мом.
19Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
19И сада ето је на небу сведок мој, сведок је мој на висини.
20Моите приятели ми се присмиват; [Но] окото ми рони сълзи към Бога,
20Пријатељи се моји подругују мном; око моје рони сузе Богу.
21Дано Той [сам] защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
21О да би се човек могао правдати с Богом, као син човечији с пријатељем својим!
22Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.
22Јер године избројане навршују се, и полазим путем одакле се нећу вратити.