1Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].
1Дух се мој квари, дана мојих нестаје; гробови су моји.
2Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
2Код мене су ругачи, и око моје проводи ноћи у јаду који ми задају.
3Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,
3Дај ми ко ће јамчити код Тебе; ко је тај који ће се руковати са мном?
4Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
4Јер си од њиховог срца сакрио разум; зато их нећеш узвисити.
5Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
5Ко ласка пријатељима, његовим ће синовима очи посахнути.
6Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
6Учинио је од мене причу народима, и постао сам бубњање међу њима.
7Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.
7Потамнело је око моје од јада, и сви уди моји посташе као сен.
8Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
8Зачудиће се томе прави, и безазлени ће устати на лицемере.
9А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
9Али ће се праведник држати свог пута, и ко је чистих руку већма ће ојачати.
10А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
10А ви вратите се свиколики и ходите; нећу наћи мудра међу вама.
11Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
11Дани моји прођоше, мисли моје покидаше се, што имах у срцу.
12Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
12Од ноћи начинише дан, и светлост је близу мрака.
13Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
13Да бих се надао, гроб ће ми бити кућа; у тами ћу прострети постељу себи.
14Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
14Гробу вичем: Ти си отац мој; црвима: Ти си мати моја, ти си сестра моја.
15То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
15И где је сада надање моје? Моје надање ко ће видети?
16При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
16У гроб ће сићи, починуће са мном у гробу.