¹Тогава Иов в отговор рече:

¹А Јов одговори и рече:

²До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

²Докле ћете мучити душу моју и сатирати ме речима?

³Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

³Већ сте ме десет пута наружили; није вас стид што тако наваљујете на ме?

⁴Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

⁴Али ако сам доиста погрешио, погрешка ће моја остати код мене.

⁵Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

⁵Ако ли се још хоћете да дижете на ме и да ме корите мојом срамотом,

⁶Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

⁶Онда знајте да ме је Бог оборио и мрежу своју разапео око мене.

⁷Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

⁷Ето, вичем на неправду, али се не слушам; вапим, али нема суда.

⁸Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

⁸Заградио је пут мој да не могу проћи; на стазе моје метнуо је мрак.

⁹Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

⁹Свукао је с мене славу моју и скинуо венац с главе моје.

¹⁰Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

¹⁰Порушио ме је од свуда, да ме нема; и као дрво ишчупао је надање моје.

¹¹Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

¹¹Распалио се на ме гнев Његов, и узео ме је међу непријатеље своје.

¹²Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

¹²Војске Његове дођоше све заједно и насуше к себи пут к мени, стадоше у логор около шатора мог.

¹³Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

¹³Браћу моју удаљио је од мене, и знанци моји туђе се од мене.

¹⁴Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

¹⁴Ближњи моји оставише ме, и знанци моји заборавише ме.

¹⁵Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

¹⁵Домашњи моји и моје слушкиње гледају ме као туђина; странац сам у очима њиховим.

¹⁶Викам слугата си, и не отговаря, [При все че] с устата си му се моля.

¹⁶Зовем слугу свог, а он се не одзива, а молим га устима својим.

¹⁷Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

¹⁷Дах је мој мрзак жени мојој, а преклињем је синовима утробе своје.

¹⁸И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

¹⁸Ни деца не хају за ме; кад устанем, руже ме.

¹⁹Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

¹⁹Мрзак сам свима неверним својим, и које љубљах посташе ми противници.

²⁰Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се [само] с кожата на зъбите си.

²⁰За кожу моју као за месо моје прионуше кости моје; једва оста кожа око зуба мојих.

²¹Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

²¹Смилујте се на ме, смилујте се на ме, пријатељи моји, јер се рука Божија дотакла мене.

²²Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

²²Зашто ме гоните као Бог, и меса мог не можете да се наситите?

²³О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

²³О кад би се написале речи моје! Кад би се ставиле у књигу!

²⁴Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

²⁴Писаљком гвозденом и оловом на камену за вечни спомен кад би се урезале!

²⁵Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

²⁵Али знам да је жив мој Искупитељ, и на последак да ће стати над прахом.

²⁶И, като изтлее след кожата ми това [тяло], [Пак] вън от плътта си ще видя Бога:

²⁶И ако се ова кожа моја и рашчини, опет ћу у телу свом видети Бога.

²⁷Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. [За тая гледка] дробовете ми се топят дълбоко в мене.

²⁷Ја исти видећу Га, и очи моје гледаће Га, а не друге. А бубрега мојих нестаје у мени.

²⁸Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това [страдание] се намира в [самия] него!

²⁸Него би требало да кажете: Зашто га гонимо? Кад је корен беседе у мени.

²⁹Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията [нанесени] от меча, За да познаете, че има съд.

²⁹Бојте се мача; јер је мач освета за безакоње; и знајте да има суд.