¹Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

¹А Софар Намаћанин одговори и рече:

²Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

²Зато ме мисли моје нагоне да одговорим, и зато хитим.

³Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

³Чуо сам укор који ме срамоти, али ће дух из разума мог одговорити за ме.

⁴Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

⁴Не знаш ли да је тако од како је века, од како је постављен човек на земљи.

⁵Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

⁵Да је слава безбожних за мало и радост лицемерова за час?

⁶Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

⁶Да би му висина допрла до неба, и глава се његова дотакла облака,

⁷Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

⁷Нестаће га за свагда као кала његовог; и који га видеше рећи ће: Куда се деде?

⁸Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

⁸Као сан одлетеће, и неће се наћи, и ишчезнуће као ноћна утвара.

⁹Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

⁹Око које га је гледало неће више, нити ће га више видети место његово.

¹⁰Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

¹⁰Синови његови умиљаваће се сиромасима и руке ће његове враћати шта је отео.

¹¹Костите му са пълни със [съгрешенията на] младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

¹¹Кости ће његове бити пуне греха младости његове, и они ће лежати с њим у праху.

¹²Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

¹²Ако му је слатка у устима злоћа и крије је под језиком својим,

¹³Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

¹³Чува је и не пушта је, него је задржава у грлу свом,

¹⁴Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще [се обърне] във вътрешностите му.

¹⁴Ипак ће се јело његово претворити у цревима његовим, постаће у њему јед аспидин.

¹⁵Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

¹⁵Благо што је прождрао избљуваће, из трбуха његова истераће га Бог.

¹⁶Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

¹⁶Јед ће аспидин сисати, убиће га језик гујињи.

¹⁷Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

¹⁷Неће видети потока ни река којима тече мед и масло.

¹⁸Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

¹⁸Вратиће муку, а неће је појести; према благу биће промена, и неће се радовати.

¹⁹Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

¹⁹Јер је тлачио и остављао убоге, куће је отимао и није зидао.

²⁰Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази [нищо] от това, което му е най-мило;

²⁰Јер није никада осетио мира у трбуху свом, ни шта му је најмилије неће сачувати.

²¹[Понеже] не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

²¹Ништа му неће остати од хране његове. Зато не може добро његово трајати.

²²Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

²²Кад се испуни изобиље његово, тада ће бити у невољи; све руке невољних удариће на њ.

²³Когато се кани да напълни корема си, [Бог] ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато [още] яде.

²³Кад би напунио трбух свој, послаће на њ Бог јарост гнева свог, и пустиће је као дажд на њега и на јело његово.

²⁴Когато бяга от желязното оръжие, [Стрелата на] медния лък ще го прониже.

²⁴Кад стане бежати од оружја гвозденог, прострелиће га лук бронзани.

²⁵Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

²⁵Стрела пуштена проћи ће кроз тело његово, и светло гвожђе изаћи ће из жучи његове; кад пође, обузеће га страхоте.

²⁶Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван [от човек] ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

²⁶Све ће таме бити сакривене у тајним местима његовим; прождреће га огањ нераспирен, и ко остане у шатору његовом зло ће му бити.

²⁷Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

²⁷Откриће небеса безакоње његово, и земља ће устати на њ.

²⁸Богатството на дома му ще изчезне, В деня на [Божия] гняв ще се разпилее.

²⁸Отићи ће летина дома његовог, расточиће се у дан гнева његовог.

²⁹Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

²⁹То је део од Бога човеку безбожном и наследство од Бога за беседу његову.