¹Тогава Иов в отговор рече:

¹А Јов одговори и рече:

²Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

²Слушајте добро речи моје, и то ће ми бити од вас утеха.

³Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

³Потрпите ме да ја говорим, а кад изговорим, подсмевајте ми се.

⁴За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

⁴Еда ли се ја човеку тужим? И како не би био жалостан дух мој?

⁵Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

⁵Погледајте на ме, и дивите се, и метните руку на уста.

⁶Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

⁶Ја кад помислим, страх ме је, и гроза подузима тело моје.

⁷Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

⁷Зашто безбожници живе? Старе? И богате се?

⁸Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

⁸Семе њихово стоји тврдо пред њима заједно с њима, и натражје њихово пред њиховим очима.

⁹Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

⁹Куће су њихове на миру без страха, и прут Божји није над њима.

¹⁰Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

¹⁰Бикови њихови скачу, и не промашују; краве њихове теле се, и не јалове се.

¹¹Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

¹¹Испуштају као стадо децу своју, и синови њихови поскакују.

¹²Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

¹²Подвикују уз бубањ и уз гусле, веселе се уза свиралу.

¹³Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

¹³Проводе у добру дане своје, и за час силазе у гроб.

¹⁴Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

¹⁴А Богу кажу: Иди од нас, јер нећемо да знамо за путеве твоје.

¹⁵Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

¹⁵Шта је свемогући да му служимо? И каква нам је корист, да му се молимо?

¹⁶Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁶Гле, добро њихово није у њиховој руци; намера безбожничка далеко је од мене.

¹⁷Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.

¹⁷Колико се пута гаси жижак безбожнички и долази им погибао, дели им муке у делу свом Бог?

¹⁸Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

¹⁸Бивају као плева на ветру, као прах који разноси вихор?

¹⁹[Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

¹⁹Чува ли Бог синовима његовим погибао њихову, плаћа им да осете?

²⁰Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

²⁰Виде ли својим очима погибао своју, и пију ли гнев Свемогућег?

²¹Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

²¹Јер шта је њима стало до куће њихове након њих, кад се број месеца њихових прекрати?

²²Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

²²Еда ли ће Бога ко учити мудрости, који суди високима?

²³Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

²³Један умире у потпуној сили својој, у миру и у срећи.

²⁴Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

²⁴Музилице су му пуне млека, и кости су му влажне од мождина.

²⁵А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

²⁵А други умире ојађене душе, који није уживао добра.

²⁶Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

²⁶Обојица леже у праху, и црви их покривају.

²⁷Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

²⁷Ето, знам ваше мисли и судове, којима ми чините криво.

²⁸Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

²⁸Јер говорите: Где је кућа силног, и где је шатор у коме наставају безбожници?

²⁹Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери], -

²⁹Нисте ли никад питали путника? И шта вам казаше нећете да знате,

³⁰Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

³⁰Да се на дан погибли оставља задац, кад се пусти гнев.

³¹Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

³¹Ко ће га укорити у очи за живот његов? И ко ће му вратити шта је учинио?

³²Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].

³²Али се износи у гробље и остаје у гомили.

³³Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

³³Слатке су му груде од долине, и вуче за собом све људе, а онима који га претекоше нема броја.

³⁴Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?

³⁴Како ме, дакле, напразно тешите кад у одговорима вашим остаје превара?