¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

¹Тада одговори Елифас Теманац и рече:

²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

²Ако ти проговоримо, да ти неће бити досадно? Али ко би се могао уздржати да не говори?

³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

³Гле, учио си многе, и руке изнемогле крепио си;

⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁴Речи су твоје подизале оног који падаше, и утврђивао си колена која клецаху.

⁵А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁵А сада кад дође на тебе, клонуо си; кад се тебе дотаче, смео си се.

⁶В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁶Није ли побожност твоја била уздање твоје? И доброта путева твојих надање твоје?

⁷Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁷Опомени се, ко је прав погинуо, и где су праведни истребљени?

⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁸Како сам ја видео, који ору муку и сеју невољу, то и жању.

⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

⁹Од дихања Божијег гину, и од даха ноздрва Његових нестаје их.

¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹⁰Рика лаву, и глас љутом лаву и зуби лавићима сатиру се.

¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹¹Лав гине немајући лова, и лавићи расипају се.

¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹²Још дође тајно до мене реч, и ухо моје дочу је мало.

¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹³У мислима о ноћним утварама, кад тврд сан пада на људе,

¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁴Страх подузе ме и дрхат, од ког устрепташе све кости моје,

¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁵И дух прође испред мене, и длаке на телу мом накострешише се.

¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁶Стаде, али му не познах лица; прилика беше пред очима мојим, и ћутећи чух глас:

¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁷Еда ли је човек праведнији од Бога? Еда ли је човек чистији од Творца свог?

¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁸Гле, слугама својим не верује, и у анђела својих налази недостатака;

¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

¹⁹А камоли у оних који стоје у кућама земљаним, којима је темељ на праху и сатиру се брже него мољац.

²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²⁰Од јутра до вечера сатру се, и нестане их навек да нико и не опази.

²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

²¹Слава њихова не пролази ли с њима? Умиру, али не у мудрости.