¹Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите [духове] ще се обърнеш?

¹Зови; хоће ли ти се ко одазвати? И коме ћеш се између светих обратити?

²Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

²Доиста безумног убија гнев, и лудог усмрћује срдња.

³Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

³Ја видех безумника где се укоренио; али одмах проклех стан његов.

⁴[Защото] чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

⁴Синови су његови далеко од спасења и сатиру се на вратима а нема ко да избави.

⁵Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

⁵Летину његову једе гладни и испред трња купи је, и лупеж ждере благо њихово.

⁶Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

⁶Јер мука не излази из праха нити невоља из земље ниче.

⁷Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

⁷Него се човек рађа на невољу, као што искре из угљевља узлећу у вис.

⁸Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

⁸Али ја бих Бога тражио, и пред Бога бих изнео ствар своју,

⁹Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

⁹Који чини ствари велике и неиспитиве, дивне, којима нема броја;

¹⁰Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

¹⁰Који спушта дажд на земљу и шаље воду на поља;

¹¹Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

¹¹Који подиже понижене, и жалосне узвишује к спасењу;

¹²Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

¹²Који расипа мисли лукавих да руке њихове не сврше ништа;

¹³Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

¹³Који хвата мудре у њиховом лукавству, и намеру опаких обара;

¹⁴Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

¹⁴Дању наилазе на мрак, и у подне пипају као по ноћи.

¹⁵Но [Бог] избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

¹⁵Он избавља убогог од мача, од уста њихових и од руке силног.

¹⁶И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

¹⁶Тако има надања сиромаху, а злоћа затискује уста своја.

¹⁷Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

¹⁷Гле, благо човеку кога Бог кара; и зато не одбацуј карање Свемогућег.

¹⁸Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

¹⁸Јер Он задаје ране, и завија; Он удара, и руке Његове исцељују.

¹⁹В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

¹⁹Из шест невоља избавиће те; ни у седмој неће те се зло дотаћи.

²⁰В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

²⁰У глади избавиће те од смрти и у рату од мача.

²¹От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

²¹Кад језик шиба, бићеш сакривен, нити ћеш се бојати пустоши кад дође.

²²На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

²²Смејаћеш се пустоши и глади, нити ћеш се бојати зверја земаљског.

²³Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

²³Јер ћеш с камењем пољским бити у вери, и зверје ће пољско бити у миру с тобом.

²⁴И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

²⁴И видећеш да је мир у шатору твом, кућићеш кућу своју и нећеш се преварити.

²⁵Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

²⁵Видећеш како ће ти се умножити семе твоје, и пород ће твој бити као трава на земљи.

²⁶В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

²⁶Стар ћеш отићи у гроб као што се жито сноси у стог у своје време.

²⁷Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

²⁷Ето, разгледасмо то, тако је; послушај и разуми.