¹А Иов в отговор рече: -

¹А Јов одговори и рече:

²Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу [нея] на везните!

²О да би се добро измерили јади моји, и заједно се невоља моја метнула на мерила!

³Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

³Претегла би песак морски; зато ми и речи недостаје.

⁴Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

⁴Јер су стреле Свемогућег у мени, отров њихов испија ми дух, страхоте Божје ударају на ме.

⁵Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

⁵Риче ли дивљи магарац код траве? Муче ли во код пиће своје?

⁶Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁶Једе ли се бљутаво без соли? Има ли сласти у биоцу од јајца?

⁷Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

⁷Чега се душа моја није хтела дотакнути, то ми је јело у невољи.

⁸Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

⁸О да би ми се испунила молба, и да би ми Бог дао шта чекам!

⁹Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

⁹И да би Бог хтео сатрти ме, да би махнуо руком својом, и истребио ме!

¹⁰Но, [това] ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

¹⁰Јер ми је још утеха, ако и горим од бола нити ме жали, што нисам тајио речи Светог.

¹¹Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¹¹Каква је сила моја да бих претрпео? Какав ли је крај мој да бих продужио живот свој?

¹²Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¹²Је ли сила моја камена сила? Је ли тело моје од бронзе?

¹³Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¹³Има ли још помоћи у мене? И није ли далеко од мене шта би ме придржало?

¹⁴На оскърбения [трябва да се покаже] съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

¹⁴Несрећноме треба милост пријатеља његовог, али је он оставио страх Свемогућег.

¹⁵Братята ми [ме] измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

¹⁵Браћа моја изневерише као поток, као бујни потоци прођоше,

¹⁶Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

¹⁶Који су мутни од леда, у којима се сакрива снег;

¹⁷Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

¹⁷Кад се откраве, отеку; кад се загреју, нестане их с места њихових.

¹⁸Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

¹⁸Тамо амо сврћу од путева својих, иду у ништа и губе се.

¹⁹Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

¹⁹Путници из Теме погледаху, који иђаху у Севу уздаху се у њих;

²⁰Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

²⁰Али се постидеше што се поуздаше у њих, дошавши до њих осрамотише се.

²¹Сега и вие сте [така] никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

²¹Тако и ви постасте ништа; видесте погибао моју, и страх вас је.

²²Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²²Еда ли сам вам рекао: Дајте ми, или од блага свог поклоните ми;

²³Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²³Или избавите ме из руке непријатељеве, и из руке насилничке искупите ме?

²⁴Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

²⁴Поучите ме, и ја ћу ћутати; и у чему сам погрешио, обавестите ме.

²⁵Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

²⁵Како су јаке речи истините! Али шта ће укор ваш?

²⁶Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

²⁶Мислите ли да ће речи укорити, и да је говор човека без надања ветар?

²⁷Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали [яма] на неприятеля си.

²⁷И на сироту нападате, и копате јаму пријатељу свом.

²⁸Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане [явно] пред вас ако аз лъжа

²⁸Зато сада погледајте ме, и видите лажем ли пред вама.

²⁹Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

²⁹Прегледајте; да не буде неправде; прегледајте, ја сам прав у том.

³⁰Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

³⁰Има ли неправде на језику мом? Не разбира ли грло моје зла?