¹В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

¹У почетку беше Реч, и Реч беше у Бога, и Бог беше Реч.

²То в начало беше у Бога.

²Она беше у почетку у Бога.

³Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо [от това], което е станало.

³Све је кроз Њу постало, и без Ње ништа није постало што је постало.

⁴В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

⁴У Њој беше живот, и живот беше видело људима.

⁵И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

⁵И Видело се светли у тами, и тама Га не обузе.

⁶Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

⁶Посла Бог човека по имену Јована.

⁷Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

⁷Овај дође за сведочанство да сведочи за Видело да сви верују кроза њ.

⁸Не беше той светлината, но [дойде] да свидетелствува за светлината.

⁸Он не беше Видело, него да сведочи за Видело.

⁹Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

⁹Беше Видело истинито које обасјава сваког човека који долази на свет.

¹⁰Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

¹⁰На свету беше, и свет кроза Њ поста, и свет Га не позна.

¹¹У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

¹¹К својима дође, и своји Га не примише.

¹²А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, [сиреч], на тия, които вярват в Неговото име;

¹²А који Га примише даде им власт да буду синови Божији, који верују у име Његово,

¹³които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

¹³Који се не родише од крви, ни од воље телесне, ни од воље мужевље, него од Бога.

¹⁴И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

¹⁴И реч постаде тело и усели се у нас пуно благодати и истине; и видесмо славу Његову, славу, као Јединороднога од Оца.

¹⁵Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

¹⁵Јован сведочи за Њега и виче говорећи: Овај беше за кога рекох: Који за мном иде преда мном постаде, јер пре мене беше.

¹⁶Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

¹⁶И од пунине Његове ми сви узесмо благодат за благодаћу.

¹⁷понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

¹⁷Јер се закон даде преко Мојсија, а благодат и истина постаде од Исуса Христа.

¹⁸Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

¹⁸Бога нико није видео никад: Јединородни Син који је у наручју Очевом, Он Га јави.

¹⁹И ето, свидетелството, [което] Иоан [даде], когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

¹⁹И ово је сведочанство Јованово кад послаше Јевреји из Јерусалима свештенике и Левите да га запитају: Ко си ти?

²⁰Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

²⁰И он призна, и не затаји, и призна: Ја нисам Христос.

²¹И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

²¹И запиташе га: Ко си дакле? Јеси ли Илија? И рече: Нисам. Јеси ли пророк? И одговори: Нисам.

²²На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

²²А они му рекоше: Ко си? Да можемо казати онима што су нас послали: Шта кажеш за себе?

²³Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

²³Рече: Ја сам глас оног што виче у пустињи: Поравните пут Господњи; као што каза Исаија пророк.

²⁴А изпратените бяха от фарисеите.

²⁴И беху посланици од фарисеја,

²⁵И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

²⁵И запиташе га говорећи му: Зашто, дакле, крштаваш кад ти ниси Христос ни Илија ни пророк?

²⁶В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

²⁶Одговори им Јован говорећи: Ја крштавам водом а међу вама стоји кога ви не знате.

²⁷Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

²⁷Он је Онај што ће доћи за мном, који беше преда мном; коме ја нисам достојан одрешити ремен на обући Његовој.

²⁸Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

²⁸Ово би у Витанији преко Јордана где Јован крштаваше.

²⁹На следния ден [Иоан] вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

²⁹А сутрадан виде Јован Исуса где иде к њему, и рече: Гле, јагње Божије које узе на се грехе света.

³⁰Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

³⁰Ово је Онај за кога ја рекох: За мном иде човек који преда мном постаде, јер пре мене беше.

³¹И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

³¹И ја Га не знадох: него да се јави Израиљу зато ја дођох да крстим водом.

³²И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

³²И сведочи Јован говорећи: Видех Духа где силази с неба као голуб и стаде на Њему.

³³И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

³³И ја Га не знадох; него Онај који ме посла да крстим водом Он ми рече: На кога видиш да силази Дух и стоји на Њему то је Онај који ће крстити Духом Светим.

³⁴И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

³⁴И ја видех и засведочих да је овај Син Божји.

³⁵На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

³⁵А сутрадан, опет, стајаше Јован и двојица од ученика његових,

³⁶И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

³⁶И видевши Исуса где иде, рече: Гле, јагње Божије.

³⁷И двамата ученика го чуха да говори [така], и отидоха подир Исуса.

³⁷И чуше га оба ученика кад говораше, и отидоше за Исусом.

³⁸И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

³⁸А Исус обазревши се и видевши их где иду за Њим, рече им: Шта ћете? А они Му рекоше: Рави! (које значи: учитељу) где стојиш?

³⁹Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

³⁹И рече им: Дођите и видите. И отидоше, и видеше где стајаше; и осташе у Њега онај дан. А беше око деветог сахата.

⁴⁰Единият от двамата, които чуха от Иоана за [Него] и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

⁴⁰А један од двојице који чуше од Јована и иђаху за Њим беше Андрија, брат Симона Петра;

⁴¹Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

⁴¹Он нађе најпре брата свог Симона, и рече му: Ми нађосмо Месију, које значи Христос.

⁴²Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

⁴²И доведе га к Исусу. А Исус погледавши на њ рече: Ти си Симон, син Јонин; ти ћеш се звати Кифа, које значи Петар.

⁴³На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

⁴³А сутрадан намисли изићи у Галилеју, и нађе Филипа, и рече му: Хајде за мном.

⁴⁴А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

⁴⁴А Филип беше из Витсаиде, из града Андријиног и Петровог.

⁴⁵Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за[ Когото писаха] пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

⁴⁵Филип нађе Натанаила, и рече му: За кога Мојсије у закону писа и пророци, нађосмо Га, Исуса сина Јосифова из Назарета.

⁴⁶Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

⁴⁶И рече му Натанаило: Из Назарета може ли бити шта добро? Рече му Филип: Дођи и види.

⁴⁷Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

⁴⁷А Исус видевши Натанаила где иде к Њему рече за њега: Ево правог Израиљца у коме нема лукавства.

⁴⁸Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

⁴⁸Рече Му Натанаило: Како ме познајеш? Одговори Исус и рече му: Пре него те позва Филип видех те кад беше под смоквом.

⁴⁹Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

⁴⁹Одговори Натанаило и рече Му: Рави! Ти си Син Божији, Ти си Цар Израиљев.

⁵⁰Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

⁵⁰Одговори Исус и рече му: Што ти казах да те видех под смоквом зато верујеш; видећеш више од овог.

⁵¹И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

⁵¹И рече му: Заиста, заиста вам кажем: Одселе ћете видети небо отворено и анђеле Божије где се пењу и силазе к Сину човечијем.