1На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.
1И трећи дан би свадба у Кани галилејској, и онде беше мати Исусова.
2И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
2А позван беше и Исус и ученици Његови на свадбу.
3И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.
3И кад неста вина, рече мати Исусова Њему: Немају вина.
4А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.
4Исус јој рече: Шта је мени до тебе жено? Још није дошао мој час.
5Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.
5Рече мати Његова слугама: Шта год вам рече учините.
6А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
6А онде беше шест водених судова од камена, постављених по обичају јеврејског чишћења, који узимаху по два или по три ведра.
7Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
7Рече им Исус: Напуните судове воде. И напунише их до врха.
8Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
8И рече им: Захватите сад и носите куму. И однесоше.
9И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
9А кад окуси кум од вина које је постало од воде, и не знаше откуда је (а слуге знаху које су захватиле воду), зовну кум женика,
10Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
10И рече му: Сваки човек најпре добро вино износи, а кад се опију онда рђавије; а ти си чувао добро вино досле.
11Това извърши Исус в Кана галилейска [като] начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
11Ово учини Исус почетак чудесима у Кани галилејској, и показа славу своју; и ученици Његови вероваше Га.
12След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.
12Потом сиђе у Капернаум, Он и мати Његова, и браћа Његова, и ученици Његови, и онде стајаше не много дана.
13И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.
13И близу беше пасха јеврејска, и изиђе Исус у Јерусалим.
14И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;
14И нађе у цркви где седе они што продаваху волове и овце и голубове, и који новце мењаху.
15и направи бич от върви и изпъди всички [тях] от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;
15И начинивши бич од узица, изгна све из цркве, и овце и волове; и мењачима просу новце и столове испремета;
16и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.
16И рече онима што продаваху голубове: Носите то одавде, и не чините од дома Оца мог дом трговачки.
17Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".
17А ученици се Његови опоменуше да у писму стоји: Ревност за кућу Твоју изједе ме.
18По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?
18А Јевреји одговарајући рекоше Му: Какав нам знак показујеш, да то можеш чинити?
19В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.
19Исус одговори и рече им: Развалите ову цркву, и за три дана ћу је подигнути.
20Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?
20А Јевреји рекоше: Четрдесет и шест година грађена је ова црква, а ти за три дана да је подигнеш?
21Но Той говореше за храма на тялото Си.
21А Он говораше за цркву тела свог.
22И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.
22А кад уста из мртвих, опоменуше се ученици Његови да ово говораше, и вероваше писму и речи коју рече Исус.
23И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
23А кад беше у Јерусалиму на празник пасхе, многи вероваше у име Његово, видећи чудеса Његова која чињаше.
24Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
24Али Исус не повераваше им себе; јер их све знаше,
25и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
25И не требаше Му да ко сведочи за човека; јер сам знаше шта беше у човеку.